Да позволим на децата да правят грешки: така те учат и натрупват знания Напиши коментар

Всеки родител иска децата му да бъдат мъдри, отговорни и организирани, и да действат без грешки.

Но наистина ли това е възможно? Разбира се, че не е. Всички грешим, независимо дали сме възрастни или млади. Основният въпрос обаче е дали е полезно да принуждаваме децата да избягват грешките и да реагираме изключително емоционално на всяка тяхна грешка.

Грешките са от съществено значение за развитието на децата.

Те представляват необходима стъпка в процеса на учене — повторението е метод за усвояване и преосмисляне на информацията, която помага за корекция и подобрение на нашите знания и планове.

Изследователите твърдят, че „индивидът учи единствено, когато се сблъска с неочаквани обстоятелства, които опровергават неговите предположения“. Затова грешките са конструктивен елемент в процеса на обучение, въпреки че често се възприемат като заблуди, които се стремим да избегнем. Такава реакция значително пречи на процеса на усвояване на знания. Дори от ранна възраст, грешките често се наказват, например чрез родителското одобрение или неодобрение.

По-късно, в предучилищна възраст и в училище, дори положителното отношение на учителя може да даде на грешката повече тежест, отколкото заслужава.

Отношението към грешките трябва да е обективно и информативно, без пристрастия. Дете, което не допуска грешки, не трябва да се възприема като по-обичано или по-ценно от другите. Вместо това, ако не се изправя пред предизвикателства, то би трябвало да бъде насочено към по-сложни задачи, за да не изпада в скука и самовъзхваление за сметка на останалите.

Грешките — естествен процес за натрупване на базови знания.

Традиционната ни образователна система понякога пречи на децата да учат, налагайки дейности, които не ги мотивират. Когато учениците се опитват да изпълнят тези задачи, техните неизбежни грешки често са придружени с неодобрение. Такова отношение подтиска рисковете и блокира придобиването на знания, което води до цикъл от скука, разочарование и ниска самооценка.

Ако обаче предложим богат и стимулиращ контекст, като оставим децата да избират дейности, които ги вълнуват, и представим грешките по обективен и информативен начин, те не само ще учат с по-голям интерес, но и ще научат да приемат своите грешки като възможност за самопоправка и многократно повторение, докато задоволят своята потребност от усъвършенстване.

В такава среда децата ще натрупват знания устойчиво и ефективно. Освободено от страха от грешка, всяко дете ще расте като уникална, силна, стабилна, уверена и креативна личност.