Ето няколко съвета как да научим детето на упоритост Напиши коментар

Много родители забелязват, че децата им лесно се отказват, когато нещо не става веднага или когато се сблъскат с трудност.

Те започват ентусиазирано нови занимания, но след няколко неуспешни опита губят интерес и не искат да продължат. Това е напълно нормално поведение за малките деца, но ако не се научат да проявяват упоритост и постоянство, в бъдеще може да им е трудно да преодоляват предизвикателства.

Децата често се отказват лесно, защото се страхуват от провал. Когато не успеят от първия път, разочарованието ги кара да загубят интерес и вместо да опитат отново, предпочитат да се откажат. Допълнително, съвременният дигитален свят ги приучава към бърз успех – всичко се случва мигновено, видеата се сменят с едно кликване, а игрите ги възнаграждават почти веднага. В реалния живот обаче, постиженията изискват търпение и усилие, което често ги обезкуражава.

Липсата на мотивация също играе важна роля – ако задачата не им е интересна или не виждат ясна награда, лесно губят желание да продължат. Освен това, когато родителите прекалено често се намесват и „спасяват“ детето при най-малката трудност, то свиква, че няма нужда да се старае. Ако винаги има някой, който ще довърши започнатото вместо него, защо да се опитва да се справи само? Именно тази прекомерна помощ неволно лишава детето от възможността да се научи да преодолява предизвикателства и да развие необходимата упоритост.

Ето как да помогнем на детето да не се отказва лесно и да довежда започнатото до край:

• Учете го, че грешките са част от успеха. Вместо да казвате „Не е страшно, важното е да се справиш!“, опитайте с „Чудесно, че опита! Какво можеш да направиш по друг начин следващия път?“. Показвайте примери за известни личности, които са се проваляли, но не са се отказали.
• Възнаграждавайте усилията, а не само резултата. Ако хвалите детето само когато постигне перфектен резултат, то ще се страхува да опитва нови неща. Вместо това, казвайте: „Хареса ми как се постара и не се отказа!“.
• Давайте задачи, които изискват търпение и постоянство. Пъзели, конструктори, спортове или дългосрочни проекти помагат на децата да разберат, че хубавите неща отнемат време.
• Разделяйте трудните задачи на малки стъпки. Ако задачата изглежда прекалено сложна, детето може да се откаже още в началото. Разделете я на по-малки части и отбелязвайте всеки напредък.
• Насърчавайте го да опитва отново. Когато детето каже „Не мога!“, напомнете му за нещо, което преди му е било трудно, но с времето е усвоило. Например: „Помниш ли как първия път не успя да караш колело? А сега се справяш чудесно!“.

Упоритостта не е вродено качество – тя се изгражда с времето. Ако насърчаваме децата да опитват отново, да се гордеят с усилията си и да приемат грешките като част от процеса, ще ги научим на едно от най-ценните умения в живота – никога да не се отказват лесно.