Детето ми трудно общува – как да му помогна? Напиши коментар

Общуването е основен житейски навик, който помага на децата да изграждат приятелства, да изразяват емоциите си и да се чувстват уверени в различни ситуации.

Въпреки това, някои деца изпитват затруднения при комуникацията – не знаят как да започнат разговор, притесняват се да говорят пред други хора или избягват взаимодействия с връстници. Ако детето ви трудно общува, вероятно се чудите как да му помогнете да се почувства по-уверено в социалните ситуации, без да го насилвате да бъде „по-общително“.

На първо място, е важно да разберем причините за сдържаността му. Някои деца по природа са по-интровертни и предпочитат по-малко, но по-дълбоки контакти. Други могат да изпитват несигурност, особено ако преди това са имали негативен социален опит, като подигравки или отхвърляне. Възможно е също така детето да не е сигурно как да подходи към другите или да се притеснява, че няма да бъде разбрано или прието.

• Един от начините да насърчим детето да общува по-лесно е да му помогнем да развие социални умения чрез игра. Ролевите игри, при които разиграваме различни социални ситуации – как да поздрави ново дете, как да поиска нещо любезно или как да води разговор – могат да му дадат нужната увереност. Децата учат най-добре чрез практика, така че ако му дадем „сценарий“ за различни социални ситуации, ще се чувства по-подготвено, когато попадне в тях в реалния живот.
• Друг ефективен метод е да му създадем възможности за социални контакти в среда, в която се чувства комфортно. За по-срамежливи деца големите групи могат да бъдат плашещи, затова е по-добре да започнем с индивидуални срещи с едно или две деца, с които има общи интереси. Например, ако обича рисуване или спорт, можете да го запишете в клуб, където ще срещне връстници със сходни интереси.
• Също така, е полезно да го учим на умението да слуша активно. Общуването не се състои само в говорене, но и в умението да проявяваме интерес към другите. Ако детето разбере, че задаването на въпроси като „Как прекара уикенда?“ или „Какво най-много ти харесва да правиш?“ може да улесни разговора, ще се чувства по-уверено в комуникацията.
• Важно е също така да избягваме натиска. Ако детето усеща, че е принудено да бъде по-общително, може да се затвори още повече. Вместо това, можем да го насърчаваме с положителни коментари, когато видим, че се опитва да общува: „Хареса ми как разговаря с онова дете в парка!“. Това ще му покаже, че усилията му са забелязани и оценени.

Не бива да забравяме, че всяко дете е различно. Някои ще бъдат по-екстровертни и социални, други ще предпочитат по-малки и по-близки приятелства. Нашата роля като родители не е да променим характера му, а да му помогнем да се чувства комфортно и уверено в социалните ситуации, независимо дали обича шумни групови игри или предпочита индивидуални разговори.