Customise Consent Preferences

We use cookies to help you navigate efficiently and perform certain functions. You will find detailed information about all cookies under each consent category below.

The cookies that are categorised as "Necessary" are stored on your browser as they are essential for enabling the basic functionalities of the site. ... 

Always Active

Necessary cookies are required to enable the basic features of this site, such as providing secure log-in or adjusting your consent preferences. These cookies do not store any personally identifiable data.

No cookies to display.

Functional cookies help perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collecting feedback, and other third-party features.

No cookies to display.

Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics such as the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.

No cookies to display.

Performance cookies are used to understand and analyse the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.

No cookies to display.

Advertisement cookies are used to provide visitors with customised advertisements based on the pages you visited previously and to analyse the effectiveness of the ad campaigns.

No cookies to display.

Урок по човечност от един мозъчен удар – Преживяване, което променя всичко Напиши коментар

През декември 1996 г. д-р Джил Болте Тейлър – утвърден учен в областта на невроанатомията – преживява нещо, което не просто променя курса на живота й, а разширява границите на разбирането ни за човешкото съзнание. Неочаквано кръвоизлив в мозъка й поразява лявото полукълбо. В рамките на часове тя губи способността да говори, да чете, да пише, да се движи нормално и да възприема реалността по познатия начин.

Дотогава животът й е преминавал в лаборатории и лекционни зали – посвещава се на изследване на психични състояния като шизофрения и биполярно разстройство, опитвайки се да разбере биологичните механизми зад тях. Но в този съдбоносен ден тя се превръща от изследовател в пряк обект на изследване.

Докато способностите й се разпадат една след друга, тя става свидетел на сблъсъка между двете полукълба на своя собствен мозък. Лявото – аналитично и логично – започва да се изключва. В същото време дясното – интуитивно, образно и свързано със сетивното възприятие – поема контрола. Джил описва това като преживяване на дълбок вътрешен мир, усещане за единство с всичко и всички, състояние извън времето.

Дясната част на мозъка, казва тя, ни потапя в настоящето. Там думите нямат значение, защото всичко се изразява чрез усещания, движение и свързаност. Това е пространството на състраданието и покоя.

Лявата страна пък създава онова, което наричаме личност – тя структурираме времето, пази спомени, анализира, изчислява и подрежда. Там живее вътрешният ни глас, който ни определя като “аз”. Именно тази част претърпява най-големите поражения по време на инсулта й.

През онези съдбоносни часове Джил се опитва да потърси помощ. Действия, които обикновено отнемат секунди, се превръщат в предизвикателства от друг свят. И все пак с упоритост и сила успява да предаде сигнал. Колега й разчита, че нещо не е наред, и вика спешна помощ.

Следва дълго възстановяване, продължило осем години. Но опитът й се превръща в източник на вдъхновение. Според нея всеки човек носи в себе си тези две полукълба – и всеки миг има възможност да избере къде да насочи вниманието си: към тревожността и контрола на лявата половина или към съзнателната свързаност и покоя на дясната.

Тя започва да разказва историята си по света, с една основна надежда: че ако повече хора осъзнаят тази вътрешна свобода, ще създадем свят, който е по-спокоен, по-свързан, по-човечен.

Нейното послание е едновременно научно и дълбоко лично: Всеки от нас носи два начина на мислене. Изборът къде да бъде съзнанието ни – е наш. Изберете мира.

А тук можете да разгледате книжки с упражнения за двете полукълба на мозъка чрез едновременно писане с две ръце:

Вашият коментар

0