Когато викаме на детето си… Leave a comment
Всеки родител има напрегнати моменти. Но когато викането стане обичайният начин на общуване, последствията са много по-дълбоки, отколкото изглеждат на повърхността.
📉 Доверието и взаимното разбиране започват да изчезват.
Детето вече не споделя какво го тревожи – от страх да не бъде нагрубено или наказано.
Мама и татко, които някога са били най-близките хора, започват да се усещат като „непознати“.
💔 Но още по-тежко е това:
Когато най-любимият човек – мама или татко – наранява с вик или гняв, вярата в добротата на света се руши. Детето започва да вярва, че всеки може да го обиди. Става недоверчиво, затворено, трудно изгражда приятелства или любовни връзки.
👁 А често моделът се повтаря.
Децата, които растат в среда с викове и напрежение, могат да пренесат този стил на общуване и в собствените си бъдещи семейства. Не защото искат – а защото не са виждали друг начин.
📚 Емоционалната сигурност не се гради с контрол и страх, а с разбиране, спокойствие и стабилност.
Има много начини да помогнем на децата да изградят вътрешна устойчивост и увереност – и един от тях е чрез ангажиращи, фокусиращи дейности, които ги учат да се съсредоточават, да вярват в себе си и да се справят с трудности.
Именно такова преживяване предлагат книжките с мозъчни гимнастики – те насърчават самоконтрола, намаляват вътрешното напрежение и изграждат спокойна връзка между дете и родител чрез съвместна игра и преживяване.
