🧠 „Пак забрави…“ или защо детето не помни и какво можем да направим Leave a comment

Ключовете. Контролната. Учебника. Това, което му каза преди 15 минути.

Ти се ядосваш:
„Наистина ли не го направи нарочно?“

А детето те гледа виновно и прошепва:
„Просто… забравих.“

Това познато ли ти е?

Понякога сякаш детето живее в свой свят. Чува, но не слуша. Вижда, но не забелязва. Затрупано с емоции, задачи и впечатления, неговото внимание се разпилява още преди да се е фокусирало.

Но е важно да знаем:

❗️ Това не е мързел.
❗️ Това не е липса на интерес.
❗️ Това не е „пълно безхаберие“.

👉 Това е неразвит навик за задържане на внимание и организация на информацията. И добрата новина е, че той може да се тренира — с търпение, разбиране и игра.

🧠 Вниманието е като мускул

– Без тренировка – отслабва.
– Под натиск – блокира.
– Под вик – преминава в тревожност и защита.

📌 Защо децата забравят?

  • Защото са преуморени или претоварени.
  • Защото вниманието им лесно „прескача“.
  • Защото нямат вътрешна структура, която да им помага да подреждат и запомнят.
  • Защото им липсват подходящи инструменти за фокус.

✅ Как можем да помогнем?

Понякога решението е по-просто, отколкото си мислим.
Пробвайте вечерната практика “Котва на вниманието” – само 2 минути преди сън:

🔹 Назови 3 неща, които направи днес.
🔹 Спомни си 3 дребни детайла (какво облече приятел, какво имаше на стената, какво яде).
🔹 Кажи 3 неща, които планираш утре.

💡 Тази практика не само подрежда деня, но и укрепва паметта, вниманието и самоосъзнаването.

🎲 А когато добавим и движение?

Изследванията показват, че движенията с двете ръце едновременно активират и двете мозъчни полукълба, подобрявайки фокуса, паметта и концентрацията.

✨ Именно това правят книжките с неврогимнастики — създадени с любов, вдъхновение и грижа за вниманието и баланса на всяко дете.

👧🧒 С тях децата не просто играят — те развиват мозъка си, изграждат вътрешна структура и стават по-уверени, организирани и съсредоточени.

Вашият коментар

0