Как мислят децата? Знание срещу наблюдение Leave a comment
Когато възрастен описва предмет, той се фокусира върху това, което реално вижда. Детето обаче често рисува или разказва нещо без да отчита „как изглежда“ то, а като използва онова, което “знае за него“. И тъкмо тук се крие една характерна особеност на детското мислене.
Един известен експеримент, проведен в Института в Дърам, Англия, показва това нагледно. Деца от различни възрастови групи били помолени да нарисуват чаша. Чашата имала дръжка и рисунка на цвете, но била поставена по такъв начин, че децата виждали само цветето, но не и дръжката.
👉 Децата под 7 години рисували чашата с дръжка, макар и да не я виждали. Те знаели, че трябва да я има и това знание било по-силно от наблюдението.
👉 Децата над 8 години рисували чашата точно така, както я виждали — без дръжка, само с цветето отстрани.
Какво означава това?
1. Малките деца се ръководят повече от това, което знаят, отколкото от това, което виждат. Те още не са готови да възприемат различни гледни точки. За тях реалността и представата се сливат.
2. С израстването се появява умението да разграничават „какво знам“ от „какво виждам“. Това е първа стъпка към по-абстрактно мислене, логика и умение за анализ.
3. За родителите това е ключ: не винаги отказът на детето да приеме „очевидното“ е инат. Често то просто още не е достигнало възрастта, в която може да мисли по този начин.
Как да помагаме без да поправяме?
1. Приемайте различния поглед. Ако детето нарисува зелено слънце или къща с три комина – това е проява на въображение, а не грешка.
2. Насърчавайте експеримента. Вместо да го поправяте, попитайте: „А защо реши да го нарисуваш по този начин?“. Така детето се учи да обяснява с думи мислите си.
3. Давайте възможност да сравнява. Показвайте как изглежда един и същи предмет от различни страни. Това развива пространственото мислене и помага да се разбира гледната точка на другите.
4. Използвайте ежедневни ситуации. Когато гледате филм или книга, питайте: „А какво мисли героят?“, „Как изглежда това за него?“. Това изгражда не само когнитивни, но и емоционални умения – съпричастност и емпатия.
В заключение:
Детското мислене не е грешно, а е в моментен етап на развитие. То притежава своя логика, която ни показва колко богата и пластична е детската представа за света. Ако я зачитаме, ще помогнем на децата ни да развият не само интелект, но и увереност да мислят самостоятелно.
В нашите книжки не налагаме готови отговори, а предлагаме игри и задачи, които насърчават детето да изследва, да греши, да фантазира и да открива своята логика.
