Пет аспекта, които формират здрава самооценка у детето Leave a comment
Самооценката не се формира за ден. Тя е резултат от стотици малки сигнали, които детето получава от заобикалящата го среда и най-вече от родителите си. Това, което казваме (или не казваме), начинът, по който реагираме на успехите и грешките, и дори нашият собствен вътрешен глас – всичко това се отразява като огледало в съзнанието на детето.
Затова, ако искаме да отгледаме дете със здрава самооценка – уверено, способно да се справя с трудности и спокойно със себе си, е добре да внимаваме не само с думите, а и с посланията в тях.
1. Отражение в очите на родителя
Първото, което изгражда чувството за собствена стойност у детето, е начинът, по който го гледаме. Ако в очите ни винаги се четат припряност, недоволство и очаквания, то започва да вярва, че не е достатъчно добро. Но ако срещне признание, топлина и спокойствие – дори в моментите на трудност – детето ще осъзнае, че има стойност. Че е обичано такова, каквото е.
Думи за подкрепа:
– „Виждам, че си се постарал – благодаря ти.“
– „Радвам се, че си у дома. С теб винаги е по-весело.“
2. Опитът от успехите и грешките
Самооценката не се изгражда от думи като: „Ти си най-добрият!“, а от възпитаване на увереност, че всеки има право и на постижения, и на провали. Дете, което не се страхува да греши, научава, че стойността му не зависи от перфектността. То усеща, че е обичано и значимо, дори когато не се справя безупречно. Това е силата, която изгражда неговата вътрешна стабилност.
Думи за подкрепа:
– „Не се е получило от първия път, нормално е. Ще опиташ отново.“
– „Грешките ни учат най-добре. Гордея се, че не се отказа.“
3. Сравняване със себе си, а не с другите
Децата, които често биват сравнявани с някой друг, започват да вярват, че не са достатъчно добри. Сравнението убива вярата в собствения път. Вместо това, ако покажем как са израснали спрямо самите себе си, децата започват да оценяват напредъка си по собствени критерии. Това води до реална самоувереност, а не до нужда да се доказват постоянно.
Думи за подкрепа:
– „Помниш ли, че преди не можеше да си завързваш обувките, а сега гсе псравяш сам?“
– „Виж колко добър ставаш в рисуването – вече добавяш и детайли!“
4. Възможност да изрази мнение
Когато детето има право на избор – дори да е незначителен: коя блуза да облече, с коя играчка да играе, какво да сложи в сандвича си – то усеща, че гласът му има значение. Това изгражда чувство за контрол и увереност. Детето започва да се възприема като човек, който може да взема решения и да носи отговорност за тях.
Думи за подкрепа:
– „Искаш да избереш книжката за довечера? Добре, ти решаваш.“
– „Какво мислиш, че можем да направим, за да решим този проблем?“
5. Личният пример на родителя
Не можем да помогнем на детето да изгради здрава самооценка, ако ние самите постоянно се критикуваме, омаловажаваме усилията си и изразяваме недоволство от себе си. Децата попиват начина, по който говорим за себе си и реагираме на грешките си..
Затова е добре да си даваме време, да споделяме на глас, когато сме доволни от себе си, и да се отнасяме към собствените си грешки с разбиране.
Думи за личен пример:
– „Днес не успях с всичко, но се справих с важните неща. Гордея се със себе си.“
– „И аз понякога греша. Не е приятно, но знам, че мога да продължа напред.“
В заключение:
Здравата самооценка не е просто повод за гордост – тя е основа за психическа устойчивост, емоционална зрялост и увереност в живота.
Нека с търпение, внимание и разбиране изградим тази здрава основа у децата си. Струва си.
Развиването на здрава самооценка започва от малките, ежедневни ситуации – от играта, от начина, по който общуваме с децата, и от средата, която създаваме за тях.
🎒 В книжките на Vivabook сме вложили именно това разбиране: че всяка задача, всяка история и всяко предизвикателство трябва да подкрепят детето да вярва в себе си, да учи с лекота и да се забавлява без страх от грешки.
