Как да помогнем на детето да възприема критиката градивно

Критиката съпътства живота и на възрастните, и на децата. Но начинът, по който реагираме ние като родители, често определя как ще я възприемат подрастващите. Когато отговаряме на отправена към нас критика с обида, гняв или пълно отричане, изпращаме ясно послание: „Това е лошо и не ме устройва.“ Но всъщност бихме могли да извлечем ползи от нея, ако знаем как да я приемаме.

Нашият пример говори по-силно от думите

Понякога децата чуват от учител коментар:
„Рисунката е хубава, но защо това цвете е толкова голямо?“

И те първосигнално го приемат приемат като оценка: „Работата ми не е хубава”.

Тук не е важна само думата на възрастния, а и какво е научено у дома по тази тема. Ако детето вижда, че когато вие получите критика, не се сърдите, не се затваряте, а я обсъждате спокойно – това му задава модел на поведение. Учи го да не приема всяка дума като лична обида.

В посочената ситуация бихме могли да обясним:
– Понякога хората имат различно мнение. Това не означава, че твоето е лошо. Просто виждат нещата по друг начин.

Умението да се разграничава градивната критика от обидата

Важно е да обърнем внимание на децата, че не всяка критика трябва да бъде приемана безусловно. Има думи, които идват от желание за помощ, но и такива, които целят да наранят.

Задавайте на детето въпроси:
– Как се почувства, когато чу това?
– Според теб това полезен съвет ли беше или не?
– Какво би могъл да промениш в твоя подход?

Така развиваме у детето умение да се различава „съветът, който ми помага да порасна“ от „обидата, която трябва да подмина“.

От критика към развитие

Научете детето, че е добре да споделя идеите си. Че има право да обясни защо се е спряло на определено решение. Например:
– „Аз направих цветето толкова голямо, защото исках то да е в центъра на рисунката.“

Това насърчава мисленето му, а не страха. И го учи, че може да отстоява себе си с уважение – без крясъци, без сълзи, без паника.

Какво вижда детето у нас?

Когато ни чуе да казваме:
– „Можех да се справя по-добре, благодаря, че ми обърна внимание.“
или
– „Ще помисля над това, което каза.“

… то се учи на приемане. Без да го поучаваме директно. Просто чрез ежедневния пример.

📚 С книжките на Vivabook децата се учат не само на знания, но и на емоционална интелигентност

Нашите издания не делят темите на „лесни за децата“ и „трудни за родителите“. Напротив – те говорят за емоции, решения, самоувереност и преодоляване на трудности по начин, който е достъпен, красив и вълнуващ.

Защото знаем: всяко дете може да порасне уверено в себе си, когато бъде подкрепено да разбира света и своето място в него.