Баба и внучка рисуват български шевици на лист на квадратчета до бродирана риза

Български шевици за деца: какво означават символите и как да ги рисуваме Leave a comment

Българските шевици са традиционна народна бродерия, в която всеки мотив и всеки цвят е носел пожелание: за здраве, плодородие, закрила и дълъг живот. Най-често срещаните символи са дървото на живота, слънцето, елбетицата и звездата, а червеното е най-разпространеният цвят. С детето можеш да ги разгледате като таен език на баба и прабаба и да ги нарисувате на квадратна мрежа, без игла и конец.

Накратко

  • Шевиците са ръчна бродерия по дрехи, покривки, възглавници и други предмети от бита, а всяка етнографска област има свой стил, цветове и техника.
  • Според народните вярвания шевиците пазят човека, затова са поставяни около пазвата, ръкавите и полите на дрехата.
  • Сред най-известните символи са дървото на живота, слънцето, елбетицата и звездата.
  • Червеното е най-разпространеният цвят и се свързва с живота и закрилата.
  • Лесните шевици за деца се рисуват на лист на квадратчета: всяко квадратче е един бод.

Какво представляват българските шевици?

Шевицата е орнамент, извезан с конец върху плат. В миналото жените са бродирали ризи, сукмани, престилки, покривки, пешкири и възглавници, а уменията са се предавали от баба на внучка. Смята се, че българската майсторка някога е владеела около сто вида бодове, а всяка област в България е имала свои характерни мотиви, цветове и ширина на шевиците.

Основните принципи на шевицата могат да се кажат с три думи: ритъм, симетрия и контраст. Мотивите се повтарят в равни интервали, двете половини на шевицата обикновено са огледални, а цветовете се открояват ясно един спрямо друг. Тези три принципа правят шевиците чудесно занимание за детето, защото то несъзнателно упражнява броене, подреждане и внимание.

Какво означават символите в шевиците?

Значенията на символите се предават в народната традиция и в етнографските описания. Различните автори ги тълкуват с известни разлики, затова в таблицата са събрани най-разпространените обяснения, както и изречение, с което да ги разкажеш на детето.

Символ Какво означава в традицията Как да го обясниш на дете
Дървото на живота Образ на света в три нива: корените, стъблото и короната. Свързва земята с небето и цикъла на живота. „Дърво, което расте от земята до небето и пази цялото семейство.“
Слънцето Светлина, топлина, живот. Слънчевите мотиви са от най-старите в народното изкуство. „Слънчице, което носи топлина и радост.“
Елбетицата Кръстовидна розетка, която събира посоките на света в един център. Свързва се с кръговрата на живота. „Знак, който показва всички посоки и казва: където и да отидеш, да се върнеш у дома.“
Звездата Небесен знак, свързан с пътя и закрилата. „Звездичка, която свети на пътя.“
Кръстът Закрила от болести и беди в народните вярвания. „Знак за пазене.“
Двата триъгълника, допрени с върхове Равновесие между земното и небесното, между мъжкото и женското начало. „Две половинки, които се държат и пазят равновесие.“

Когато говориш с детето за символите, добре е да кажеш „хората вярвали“ или „в старите времена смятали“. Така то разбира, че това е част от традицията и културата, а детето само решава кой символ му харесва най-много.

Какво означават цветовете в шевиците?

Цветовете също имат своите значения, макар и те да се различават в отделните краища. Червеното е най-често срещаният цвят и се свързва с живота, здравето и закрилата от зло. Зеленото е цветът на природата, младостта и дървото на живота. Жълтото и златистото напомнят за слънцето и зреещото жито, синьото за небето и водата, а бялото за чистотата.

Има и региони, където белият цвят е имал друго значение. В Странджа например той е бил свързан с траура. Това е хубав пример за детето, че една и съща традиция може да изглежда различно в различни места на България.

Защо шевиците са поставяни на определени места по дрехата?

Според народните вярвания шевицата не е само украса. Тя е поставяна по краищата на дрехата и около местата, които хората смятали за уязвими: около пазвата, близо до сърцето, по ръкавите и по полите. По женските ризи шевиците обикаляли пазвата, ръкавите и полата, а по мъжките ризи били предимно по ръкавите и гърдите.

Интересно е и как шевицата се е променяла с възрастта. Младите момичета носели по-ярки, смели и по-едри шевици, а с годините мотивите ставали по-дребни и по-тъмни. Празничните дрехи на малките деца и на девойките винаги били с ръчна бродерия. Можеш да попиташ детето: „Ако ти имаше риза с шевица, къде би я сложил и какъв цвят би бил?“

Каква е разликата между шевиците от различните краища на България?

Всяка етнографска област има свой почерк. Шевиците от Софийско и от южните краища към Петрич, Странджа и Тракия са сред най-цветните, а тези от централна Северна България, например Плевенско, са по-тъмни. Разликите са в ширината на шевицата, в цветовете, в техниката и в любимите мотиви.

Ако пътувате из България, етнографските музеи са чудесно място да видите истински шевици отблизо. Децата обикновено се впечатляват от това, че всяка риза е шита на ръка и е отнела седмици труд. Можете да си направите игра: във всеки музей детето да намери „своя“ символ и после да го нарисува вкъщи.

Как да рисуваме лесни шевици с детето?

Не е нужно детето да бродира, за да опознае шевиците. Най-лесният начин е да ги рисува на лист на квадратчета, като всяко квадратче е един бод. Така шевицата се превръща в игра с броене, симетрия и цветове. Ето как да започнете.

  1. Подгответе материалите. Тетрадка или лист на големи квадратчета, червен, черен и още един-два цветни молива или флумастера.
  2. Изберете един прост мотив. За начало са подходящи ромб, кръстче или малка звезда от 5×5 квадратчета.
  3. Начертайте центъра. Детето оцветява едно квадратче в средата. От него започва всичко.
  4. Строете симетрично. Каквото оцвети вляво от центъра, оцветява и вдясно, после нагоре и надолу. Това е най-важното правило.
  5. Повторете мотива в редичка. Когато мотивът е готов, детето го повтаря 3–4 пъти един до друг, като оставя едно празно квадратче между тях. Така се получава ритъм, като в истинска шевица.
  6. Добавете бордюр. Отгоре и отдолу една линия от квадратчета в друг цвят затваря шевицата.

Лесни шевици по възраст

Възраст Занимание Какво развива
3–4 г. Шевица с печати: детето отпечатва с пръстче или с тапичка червени точки в редица по образец. Ритъм, координация око-ръка
4–5 г. Мозайка-шевица: залепване на червени и черни квадратчета от хартия върху лист на квадратчета. Фина моторика, повторение на модел
5–6 г. Рисуване на ромб или кръстче 5×5 с огледална симетрия. Броене, ориентация в пространството
6–8 г. Бордюр от повтарящ се мотив за рамка на рисунка или картичка. Внимание, планиране, последователност
8–10 г. Първи бод с тъпа игла и вълнена прежда върху канава. Търпение, прецизност, концентрация

Рисуването на шевици е и отлично упражнение за ръката и за двете полукълба, особено ако детето се опита да рисува симетрично с двете ръце едновременно. Повече за това има в статията за рисуването с две ръце едновременно. А ако търсиш още идеи за развитие на малките мускули на ръката, виж и фината моторика и сръчността при децата.

Кратка приказка за разказване: „Шевицата на Рада“

Малката Рада гледала как баба ѝ бродира червена риза. „Бабо, защо шиеш само по ръкавите и около пазвата?“ — попитала тя. Баба ѝ се усмихнала: „Защото там ръцете прегръщат, а там е сърцето. Искам и двете да са пазени.“

Рада взела лист и молив и нарисувала своя шевица: слънце в средата, две звездички отстрани и дърво отдолу. „Слънцето е за топлина, звездите са за пътя, а дървото е за нашето семейство“ — обяснила тя. Баба ѝ закачила рисунката до огледалото и я пазила много години. Тази приказка е написана специално за статията.

Какви са честите грешки, когато въвеждаме детето в шевиците?

Първата грешка е да започнем със сложен мотив. Шевица от 30×30 квадратчета отказва и възрастния. Започнете с мотив от 5×5 и го повторете, това е напълно истинска шевица.

Втората грешка е да поправяме всяка асиметрия. Детето се учи да вижда симетрията, като сравнява, а не като изпълнява безгрешно. Можеш да попиташ: „Двете половинки еднакви ли са?“ и да оставиш то само да открие разликата.

Третата грешка е да представяме символите като задължителни истини. Значенията им идват от традицията и са различни в отделните краища. Детето ще ги обикне повече, ако ги усеща като история, а не като урок за запомняне.

Кои книжки помагат детето да опознае шевиците с игра?

Шевиците са в основата на две от книжките на Vivabook. „Умни шевици“ е неврогимнастика за деца от около 5 години, в която детето рисува народни мотиви с двете ръце едновременно и така упражнява концентрацията и координацията. „Приказни шевици“ разказва за българските шевици чрез приказка с героя Виво и е подходяща за четене заедно преди заниманието.

Ако искаш подарък, който съчетава приказка и упражнения, комплектът „Виволендски умници с шевици“ събира тези теми на едно място. Той е подходящ и като повод за връзка между поколенията, например баба и внуче да рисуват заедно.

Често задавани въпроси

Какво означават българските шевици?

Според народната традиция шевиците носят пожелания за здраве, плодородие и закрила. Всеки символ има свое значение: дървото на живота свързва земята и небето, слънцето носи светлина, а елбетицата събира посоките на света. Значенията се различават в отделните краища.

Кой е най-разпространеният цвят в шевиците?

Най-разпространеният цвят е червеният. В традицията той се свързва с живота, здравето и закрилата от зло. Често се съчетава с черно, зелено, жълто и синьо.

Как да нарисуваме лесна шевица?

Вземи лист на квадратчета и започни от едно оцветено квадратче в центъра. Построй около него прост мотив като ромб или кръстче, като спазваш симетрия, и после го повтори в редичка. Отгоре и отдолу добави линия в друг цвят за бордюр.

От каква възраст детето може да рисува шевици?

Още от 3–4 години детето може да прави шевици с печати или залепване на квадратчета. От около 5 години може да рисува прости симетрични мотиви на квадратна мрежа. Първите бодове с тъпа игла са подходящи по-късно, около 8 години.

Какво е елбетица?

Елбетицата е кръстовидна розетка, често срещана в българските шевици, тъкани и обредни хлябове. В традицията се свързва с посоките на света, събрани в един център, и с кръговрата на живота. Лесно се рисува на квадратна мрежа.

Източници

Автор: Николета Генова, предучилищен педагог, Монтесори преподавател и автор на поредицата неврогимнастики на Vivabook.

Вашият коментар

0