Андреевден с деца: обичаи, варено жито, мечката и игри с царевица Leave a comment

Андреевден се празнува на 30 ноември в чест на свети апостол Андрей Първозвани, а в народния календар е известен още като Едрей, Едринден и Мечкин ден. Основните обичаи са свързани с варените зърнени храни, които „наедряват“, с вярването, че оттук нататък денят расте „колкото просено зърно“, и с мечката, чийто покровител е светията според преданията. За децата празникът е чудесен повод да сварите заедно жито и царевица, да поиграете със зърната и да разкажете приказката за мечката.

Обичам празниците, при които децата могат да пипнат традицията с ръце. Андреевден е точно такъв: зърната се сипват, броят, пресипват и варят, а историята за мечката, впрегната в ралото, е от онези, които децата искат да чуят отново. По-долу ще намериш какво казват източниците за празника, как да го разкажеш простичко и занимания по възраст.

Какво се празнува на Андреевден?

На 30 ноември Българската православна църква почита свети апостол Андрей Първозвани. Наричат го така, защото е първият от дванадесетте апостоли, повикан от Христос. Андрей е брат на апостол Петър. Според църковното предание той проповядва в много земи и умира разпънат на кръст; на изображенията често се вижда с кръст във формата на буквата Х.

В народния календар празникът има свой живот и свои имена. Наричат го Андреювден, Едрей, Едринден, Дрейовден и Мечкин ден. Името Едрей идва от вярването, че от този ден всичко „наедрява“: здравето, богатството, посевите и дори самият ден. Андреевден е свързан и с прехода от есента към зимата.

На Андреевден имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други. Ако в семейството ви има такива имена, ето още един повод за малко тържество с децата.

Какви са обичаите на Андреевден?

Варените зърна, които „наедряват“

Вечерта преди празника стопанката сварява в нов съд смес от зърнени и бобови храни: жито, царевица, боб, леща, грах. Изборът не е случаен, защото тези храни набъбват, докато се варят, и така „показват“ как всичко трябва да расте и да се увеличава през годината. На празника се меси и пита, а зърната се слагат на масата.

На сутринта, ако устройството на къщата позволява, всеки от домашните хвърля по шепа от сварените зърна нагоре в комина с пожелание посевите да са високи и плодородни. Останалото се изяжда, а част се дава на кокошките и на домашните животни. На някои места зърната се раздават и на съседи и роднини с пожелание за растеж и плодородие.

Денят расте с едно просено зърно

Според народното вярване от Андреевден денят започва да расте „колкото едно просено зърно“. В различните краища казват и царевично, житно или грахово зърно. С децата е хубаво да отбележиш, че това е образ, а не точно измерване: в действителност дните започват да се удължават след зимното слънцестоене около 21 декември. Тази разлика е чудесен повод за малък разговор за природата и за това как хората са обяснявали света.

Мечката и Мечкин ден

В народните предания свети Андрей е покровител и „заповедник“ на мечките. Разказват, че той се явявал пред хората, яхнал мечка, и прогонвал зимата и дългите нощи. В Северна България се разказва легенда, в която светията укротил мечка, впрегнал я в ралото и изорал нивата с нея.

От тази история идва и обичаят с варената царевица. В някои краища тя се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ Понякога близо до трапезата се поставя изображение на мечка. Няма нужда да плашиш децата с мечката: за тях тя може да е просто голямо, силно животно, което светията е научил да помага.

Как да разкажем празника на детето с прости думи?

Малките деца разбират най-лесно чрез образи. Можеш да кажеш така: „Днес е Андреевден. Хората вярват, че от днес всичко започва да расте: денят, житото, а и ти. Затова варим зърна, които стават по-големи във водата.“ После покажи сухите зърна и ги сравнете с варените.

За по-големите деца добави историята за мечката и разликата между вярването и науката: „Едно време хората казвали, че денят расте от Андреевден. Сега знаем, че дните растат след 21 декември. Но идеята, че всичко започва да расте, е хубава, нали?“ Ако искаш да подредиш празниците през зимата в общ разказ, виж и статията календар на българските празници с деца.

Кратка приказка за мечката и ралото

Ето една кратка приказка, която можеш да разкажеш преди сън. Тя е написана по мотиви от народното предание.

Едно време, когато нощите ставали все по-дълги, един стар човек на име Андрей вървял през гората. Видял голяма кафява мечка, която била гладна и сърдита. Андрей не избягал. Той ѝ проговорил тихо и ѝ подал шепа варена царевица. Мечката хапнала, успокоила се и тръгнала след него. Стигнали до нива, където волът бил уморен. Андрей впрегнал мечката в ралото и двамата изорали цялата нива до вечерта. Оттогава хората казват, че от този ден всичко започва да расте и мечката вече няма нужда да плаши никого, стига някой да ѝ остави малко варена царевица.

Какви занимания да направим с децата на Андреевден?

Възраст	Занимание	Какво упражнява
2–3 години	Пресипване на сухи зърна (боб, царевица) с лъжица между две купички под наблюдение	Координация, търпение, сетивно преживяване
3–4 години	Сортиране на смесени зърна по вид в кутия за яйца	Фина моторика, внимание, сравнение
4–5 години	„Сухо и сварено“: сравняваме зърно преди и след варене и ги нареждаме по големина	Наблюдателност, речник (едро, дребно, набъбнало)
5–7 години	Мечка от зърна: рисуваме контур на мечка и я запълваме с царевица и боб	Сръчност, пространствено мислене, търпение
6–8 години	Календар „Денят расте“: всеки ден записваме часа на залеза до края на декември	Наблюдение, числа, търпение

Внимание: малките зърна са опасни за най-малките деца, които още слагат предмети в устата. Играйте с тях само под постоянно наблюдение и избирайте по-едри зърна. Варенето на котлона е задача на възрастния, а детето може да сипва, бърка студените зърна и да подрежда купичките.

Игра „Мечката и царевицата“

Това е игра, която измислих за малка група деца. Едно дете е „мечката“ и седи със затворени очи в „бърлогата“. Останалите крият шепичка царевични зърна в стаята. Когато всички извикат „Андреевден!“, мечката тръгва да търси, а другите подсказват с „топло“ и „студено“. Който скрие последната шепичка, става мечка. Играта упражнява наблюдателност, слушане и търпение, а сухата царевица после може да отиде за птиците.

Такива игри с бобчета, зърна и броене са били част от детството на нашите баби. Ако ти се иска още идеи от този тип, събрахме много от тях в електронния наръчник „Игри от детството на мама и баба“. За тиха следобедна дейност за ръцете, подходяща и в празничния ден, е удобна книжката „Умни Пръсти“, а „Приказни шевици“ отвежда детето в света на българските традиции чрез приказка.

Ако искаш да продължиш празничното настроение с още занимания около народните традиции:

Как да превърнем празника в семейна традиция?

Не е нужно да спазваш всички обичаи, за да имате свой Андреевден. Може да е само купичката варена царевица на масата и приказката за мечката. Повторено всяка година, това малко нещо става спомен. В статиите семейни традиции, които си струва да създадете с децата и как да включим децата в подготовката за празниците има още идеи как да ги направите свои.

Помисли и за бабите и дядовците. Ако живеят далеч, обадете се и ги попитайте как са празнували те. Често от такъв разговор изскачат истории, които децата помнят с години.

Често задавани въпроси

Кога е Андреевден?

Андреевден се празнува всяка година на 30 ноември. Тогава Българската православна църква почита свети апостол Андрей Първозвани.

Защо Андреевден се нарича Мечкин ден?

Според народните предания свети Андрей е покровител на мечките. Разказва се, че той укротил мечка, впрегнал я в ралото и изорал нивата. Затова на празника варена царевица се хвърля „на мечката“.

Какво се вари на Андреевден?

Вари се смес от зърнени и бобови храни: жито, царевица, боб, леща и грах. Те набъбват при варене и символизират растежа и плодородието през годината.

Наистина ли денят расте от Андреевден?

Това е народно вярване. Астрономически дните започват да се удължават след зимното слънцестоене около 21 декември. Вярването обаче носи хубавата идея, че оттук нататък всичко започва да расте.

Кой има имен ден на Андреевден?

Празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други имена.

Източници

• Уикипедия: Андреевден
• БТА: Събитията днес, дневен календар (30 ноември)
• Радио България (БНР): Let seeds grow the way grains grow
• Encyclopaedia Britannica: Saint Andrew

Автор: Николета Генова, предучилищен педагог, Монтесори преподавател и автор на поредицата неврогимнастики на Vivabook.