Емоционална интелигентност при децата: какво е и как да я развиваме по възраст Leave a comment

Емоционалната интелигентност е умението да разпознаваш, разбираш, изразяваш и овладяваш собствените си емоции, както и да усещаш и да отговаряш подходящо на чувствата на другите. При децата тя не е вродена „оценка“, а се учи всеки ден: когато възрастният назовава чувствата, приема ги и показва какво да се прави с тях. Най-силните инструменти за развиване на емоционалната интелигентност са спокойният разговор, приказките и играта, а не специалните уроци.

Като майка и учителка съм виждала как едно дете се хвърля на пода в магазина, а друго, на същата възраст, казва „много съм ядосан“ и стиска юмруци. Разликата рядко е в характера. Обикновено второто дете вече е чувало много пъти думите за своите чувства и знае, че възрастният ще остане до него. Тази статия събира какво е емоционалната интелигентност, как изглежда по възраст и какво можеш да правиш вкъщи, включително с приказки и в света на екраните.

Какво е емоционалната интелигентност при децата?

Енциклопедия Британика определя емоционалната интелигентност като набор от психологически способности, които позволяват на човека да възприема, разбира, изразява и контролира своите емоции, както и да разпознава чувствата на другите и да отговаря подходящо на тях. Често се среща и съкращението EQ.

При децата това означава няколко съвсем конкретни неща: да кажат „тъжно ми е“ вместо да хвърлят играчката; да изчакат реда си в игра; да забележат, че приятелчето плаче; да намерят начин да се успокоят. Организацията CASEL, която работи по социално-емоционалното учене в училищата, описва пет групи умения. Те са удобна рамка и за родителите:

• Самоосъзнаване: да познаваш чувствата, мислите и ценностите си и как те влияят на поведението.
• Самоуправление: да овладяваш емоциите, мислите и действията си в различни ситуации.
• Социална осъзнатост: да виждаш нещата от гледната точка на другите и да изпитваш съпричастност.
• Умения за взаимоотношения: да общуваш ясно, да работиш в екип и да решаваш конфликти.
• Отговорно вземане на решения: да избираш поведение, като мислиш за последствията за себе си и за другите.

Защо емоционалната интелигентност е важна за бъдещето на детето?

Емоциите не са пречка за ученето, а част от него. Дете, което може да се успокои след разочарование, по-лесно опитва отново. Дете, което разбира какво чувства приятелят му, по-лесно намира място в групата. Харвардският център за развитие на детето посочва, че уменията за самоконтрол, работна памет и гъвкаво мислене са свързани с успеха в училище и по-късно в работата, и че качеството на преживяванията на детето ги укрепва или отслабва.

Същият център описва основата на всичко това като „подаване и връщане“: детето прави нещо, а възрастният отговаря с поглед, дума или прегръдка. Назоваването на това, което детето вижда, прави или чувства, изгражда връзките в мозъка за езика и за емоционалното благополучие. С други думи, ежедневните малки разговори са истинският урок по емоционална интелигентност.

Как се развива емоционалната интелигентност по възраст?

Таблицата е ориентир. Децата се развиват с различно темпо, а емоционалните умения особено зависят от умората, глада и обстановката. Едно спокойно 5-годишно дете може да реагира като 3-годишно в края на дълъг ден, и това е нормално.

Възраст	Какво обикновено се вижда	Как да помогнем
2 години	Забелязва, когато някой е наранен или разстроен; гледа лицето ти, за да разбере как да реагира в нова ситуация	Назовавай чувствата на глас: „Бебето плаче, тъжно му е.“ Покажи спокойствие с лицето си.
3 години	Успокоява се в рамките на около 10 минути след раздяла, например в градината; забелязва другите деца и се присъединява към играта им	Създай ритуал за сбогуване; играйте с кукли, които „се карат“ и „се сдобряват“.
4 години	Започва да говори за чувствата си, утешава приятел, разиграва роли	Ролеви игри и приказки с въпроси „Как се чувства героят?“
5 години	Спазва правила и изчаква реда си в игра с други деца; помага в простите домашни задачи	Настолни игри с редуване; малки отговорности вкъщи.
6–8 години	Разбира, че човек може да изпитва две чувства едновременно; търси решения в конфликт	Разговор за „какво можеше да направиш иначе“; писане или рисуване на чувства.

Ориентирите за 2, 3 и 5 години са по описанията на американския Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC).

Как да развиваме емоционалната интелигентност у дома?

1. Назовавай чувството, преди да поправяш поведението. „Ядосан си, защото кулата падна.“ CDC отбелязва, че това дава на детето дума за емоцията и го учи, че е нормално да се говори за чувства.
2. Слушай, като повтаряш. Повтори със свои думи казаното от детето. Така то разбира, че е чуто, и често се успокоява само.
3. Разделяй чувството от действието. „Можеш да си ядосан. Не можеш да удряш. Можеш да стиснеш възглавницата или да ми кажеш колко си ядосан.“
4. Показвай собствените си чувства. „Изморена съм и ще поседна за малко.“ Детето учи повече от това, което вижда, отколкото от това, което чува.
5. Направи „ъгъл за спокойствие“. Възглавница, меко одеяло, книжка. Не е наказание, а място, където всеки може да си поеме дъх.
6. Говорете вечер за деня. „Кое беше най-хубавото днес? А кое беше трудно?“ Два въпроса са достатъчни.

Чести грешки

Най-честата е „Не плачи, няма нищо“. Изречено с добро чувство, то учи детето, че чувството му е грешно. Втората е да решаваме проблема вместо детето, преди то да е изказало какво чувства. Третата е да очакваме от малкото дете самоконтрол, какъвто ние, възрастните, нямаме в тежък ден. Емоционалната интелигентност се учи бавно, с много повторения и с много грешки и от двете страни.

Как приказките и разказването на истории развиват емоционалната интелигентност?

Приказката е безопасно място, където детето може да изпита страх, тъга или гняв, без да е в опасност. Когато героят се страхува от тъмното, детето може да говори за своя страх, без да казва „аз“. Когато героят прощава, детето вижда как изглежда прошката.

За да работи приказката, спри по средата и попитай: „Как мислиш, че се чувства сега?“, „Ти какво би направил?“, „Случвало ли ти се е?“. Нека детето само разкаже приказката отново, със свои думи и с нов край. Повече идеи как да четете заедно ще намериш в статиите приказки за четене на глас и защо е важно да четем на децата си.

Ролевите игри са следващата стъпка. Куклата, която „не иска да ходи на градина“, мечето, което „се скарало с приятеля си“, магазинът, в който някой е „забравил да каже благодаря“: всичко това е упражнение за разбиране на другия. Готови игри по възраст има в статията игри за развиване на емоционалната интелигентност.

Как екраните влияят на емоционалната интелигентност?

Емоционалните умения се учат най-добре лице в лице: детето вижда изражението ти, чува тона ти и получава отговор. Екранът дава картина и звук, но не отговаря на детето, когато то се обърне с поглед. Затова времето пред екрана не е „забранено“, но не може да замести разговора и играта с хора.

Ако детето гледа видео, гледайте го понякога заедно и говорете за героите като за приказка: „Защо мислиш, че се разсърди?“ Внимавай и с екрана като средство за успокояване. Когато всяко разочарование завършва с телефона, детето не получава шанса да научи други начини да се справи. Практични идеи има в статията как да поставим граници, когато детето иска клипчета.

Кои книжки помагат да говорим за чувствата?

Приказките за емоции дават на родителя готов повод за разговор. Пълният комплект „Код Детска градина“ съдържа 10 приказки за емоциите и детската градина и „Компас за родители“ с насоки за разговор. Той е удобен особено в първите месеци в градината, когато чувствата са най-силни. Комплектът „Приказкотерапия“ с три книги и аудио е за вечерите, в които детето иска да слуша, а „Главоландия“ е приказка с поука за реда и фантазията, хубава за разговор за избора и последствията.

Ако търсиш приказки, които да отворят разговор за чувствата у дома:

Кога да потърсите специалист?

Силните емоции, сълзите и сърдитите изблици са нормална част от детството. Добре е обаче да се консултираш с педагогически съветник, детски психолог или личния лекар, ако изблиците са много чести и продължителни, ако детето често наранява себе си или другите, ако от седмици е необичайно тъжно, тревожно или затворено, ако губи вече усвоени умения или ако спре да търси контакт с другите. Консултацията не е етикет, а начин да разбереш по-добре детето си.

Често задавани въпроси

От каква възраст може да се развива емоционалната интелигентност?

От раждането. Бебето учи емоциите, когато възрастният отговаря на плача и усмивката му. Около 2 години много деца вече забелязват, когато някой е разстроен, и гледат лицето на родителя, за да разберат как да реагират.

Каква е разликата между емоционална интелигентност и емпатия?

Емпатията е умението да усетиш и да разбереш чувствата на другия. Тя е част от емоционалната интелигентност, която включва още разпознаването и овладяването на собствените емоции, общуването и вземането на решения.

Как да реагирам, когато детето има изблик на гняв?

Първо остани спокоен и се погрижи всички да са в безопасност. После назови чувството с кратки думи и изчакай да отмине. Разговорът за случилото се е по-полезен, когато детето вече е спокойно.

Помагат ли приказките за развиване на емоционалната интелигентност?

Приказките дават безопасен повод за разговор за страха, гнева и тъгата. Най-полезни са, когато ги четете заедно и питате детето как се чувстват героите и какво би направило то.

Може ли емоционалната интелигентност да се развива и при възрастните?

Да. Възрастните също могат да се учат да назовават чувствата си и да реагират по-спокойно. А детето учи най-много, като гледа как родителят се справя със своите емоции.

Източници

• Encyclopaedia Britannica: Emotional intelligence
• CASEL: What Is the CASEL Framework?
• CDC: Tips for Connecting and Communicating
• CDC: Milestones by 2 Years
• Center on the Developing Child, Harvard University: Serve and Return
• Center on the Developing Child, Harvard University: InBrief: Executive Function

Тази статия е с информационна цел и не замества консултацията с психолог, педагог или лекар. Книжките и заниманията, споменати тук, не са терапия.

Автор: Николета Генова, предучилищен педагог, Монтесори преподавател и автор на поредицата неврогимнастики на Vivabook.