We use cookies to help you navigate efficiently and perform certain functions. You will find detailed information about all cookies under each consent category below.
The cookies that are categorised as "Necessary" are stored on your browser as they are essential for enabling the basic functionalities of the site. ...
Necessary cookies are required to enable the basic features of this site, such as providing secure log-in or adjusting your consent preferences. These cookies do not store any personally identifiable data.
Functional cookies help perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collecting feedback, and other third-party features.
Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics such as the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.
Performance cookies are used to understand and analyse the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.
Advertisement cookies are used to provide visitors with customised advertisements based on the pages you visited previously and to analyse the effectiveness of the ad campaigns.
„Мамо, много ме боли, когато ми крещиш, отвътре ми става студено… няма кого да прегърна…“ 
Така децата описват чувствата си, когато им се повишава тон. 
А ние често
Замисляли ли сте се колко често детските очи се вдигат към нас… а виждат гърба на телефона? В днешния свят технологиите са неизбежни, но малките сърца до нас имат
Как любовта и грижата в детството оформят мозъка: Ето какво ни казва науката
Когато говорим за развитието на детския мозък, невинаги си даваме сметка колко дълбоко влияе средата върху самата му структура. Детството не просто ни оставя спомени – то буквално изгражда
Когато Томас Едисон бил малко момче, един ден се прибрал у дома с писмо от училището. Той казал на майка си: — Мамо, учителят ми даде това писмо и каза,
През декември 1996 г. д-р Джил Болте Тейлър – утвърден учен в областта на невроанатомията – преживява нещо, което не просто променя курса на живота й, а разширява границите на
Много деца изглеждат разсеяни, нетърпеливи и лесно губят интерес. Не могат да задържат вниманието си, бързо се отегчават и често изоставят започнатото. Това поведение тревожи родители и учители – но
Все повече деца прекарват времето си пред екрани – телефони, таблети и телевизори. Прекомерното време пред екрани все по-често се свързва със забавяне в речевото и социалното развитие при децата.
Съвременният свят предлага на децата не само забавления и възможности, но и много източници на стрес. Натискът в училище, очакванията на родителите, социалните мрежи, динамичният начин на живот – всичко
Много родители изпитват затруднение, когато трябва да кажат „не“ на детето си. Те искат да избегнат конфликти, да не разочароват детето или просто се чувстват виновни, че отказват нещо. В
За много родители играта изглежда като просто развлечение – начин за детето да се забавлява и да изразходва енергията си. Често се смята, че истинското учене започва едва когато детето
