Детето спори с възрастни. Трябва ли да се тревожа?

Понякога родителите стават свидетели на това как детето им влиза в противоречие с възрастен, как все настоява да е на неговото. И първата им реакция е да го смъмрят, да му покажат, че поведението му е неприемливо. Добре е да знаят обаче, че спорът с възрастните невинаги е знак за лошо възпитание. В много случаи той е сигнал за нещо съвсем различно. За това, че детето започва да мисли самостоятелно.

Когато детето се опитва да докаже правотата си, то всъщност проверява:

Има ли право на мнение? Ще бъде ли чуто?
В подобни моменти не става въпрос за остър диалог, а за изграждане на характер. Те са важна част от порастването.

Разбира се, понякога влизането в спор може да е шумно и напрегнато, да се дължи на инат. Но ако приемем, че всъщност е упражнение по аргументиране, може би нещата няма да изглеждат така драматично. Децата се учат как да формулират мислите си, да ги отстояват и да преценяват кога си струва да кажат „не“ или “няма”. Може би тези умения един ден ще ги защитят от натиск от връстници и от неподходящи влияния.

Ако реакцията на възрастния винаги е една и съща:

“Спри да спориш! Големите винаги знаят по-добре от децата!”… рискуваме да прекъснем този естествен процес в развитието на подрастващите. Да им покажем, че мнението им няма стойност, което от своя страна да разклати вярата им в собствения им вътрешен глас.

Силата на възрастния не е в това да надделее в спор с дете

Тя е в това да остане спокоен, да изслуша, да се опита да разбере логиката на детето, дори когато то не е право.
Това, разбира се, не означава да се съгласяваме винаги с правотата му. Означава да подхождаме към възпитанието и разговорите с нужното уважение. Да показваме, че спорът не е битка, а възможност за изглаждане на противоречията.

Ако търсите начин детето да развива мислене, логика и самостоятелност по лек и увлекателен начин, разгледайте нашите книжки. Те са създадени така, че да насърчават детето да мисли, да разсъждава и да се чувства уверено, когато отстоява себе си.