Как да научим детето да уважава личните граници?

Уважението към личните граници започва да се възпитава от най-ранна възраст – много по-рано, отколкото си представят повечето родители. Малките деца може и да не осъзнават напълно своите действия, но те отлично усещат реакциите на възрастните. Именно чрез тях се изграждат първите представи за това какво „може“ и какво – „не може“.

Нерядко родителите подценяват тези ситуации, мислейки си: „Детето е още малко, не го прави нарочно“. Но именно тогава е моментът то да започне да разбира, че мама и тати също имат чувства, че изпитват болка, че се нуждаят от спокойствие и пространство. За да се случи това не е нужно строго възпитание, а осъзнаване на факта, че развитата в детето емоционална чувствителност ще го съпътства цял живот.

Ситуация 1: Хапане

Например, кърменето често е съпроводено с натиск на венците или дори ухапване. След шестия месец, когато детето вече започва да осъзнава действията си, е важно да покажем реакция – не с гняв, а с ясно послание: „Боли ме, така не ми е приятно.“ Това е първият урок по съобразителност – не морален, а физически, преживян през общуването.

Ситуация 2: Дърпане на косата

Същото важи и за навика малките ръчички да дърпат мама за косата. Вместо да го приемаме като забавна игра, можем спокойно да насочим вниманието към поведението: „Виж, можеш да галиш косата ми, но не и да я дърпаш.“ Ако му дадем алтернатива – например меко кълбо прежда или сензорна играчка – детето ще разбере, че има други начини да изразява любопитството си и да се свързва.

Ситуация 3: Пляскане по лицето

Много от децата възприемат това като игра. Но ако днес се смеем, а утре се скараме, детето ще се обърка. Още при първата проява на нежелано поведение можем спокойно, но твърдо да покажем, че пляскането на мама по лицето я наранява. Че мама иска да бъде галена, а не удряна.
С времето детето ще започне да улавя не само думите, но и интонацията и изражението.

Важното е да се избягват крайности – да не се търпи неприемливото поведение, но и да не се стига до наказание за детето. Границите не се поставят със строгост, а с постоянство. Ако винаги реагираме спокойно и последователно, детето започва да усеща къде свършва неговото пространство и започва нашето.

Какво да запомним като родители?

Психолозите отбелязват един интересен факт – момчетата често се чувстват по-свободни с майките си, а момичетата – с бащите си. Това е естествена динамика в развитието на децата, но именно в тези отношения се учат първите уроци по уважение към противоположния пол.

До края на първата година се поставя основата на начина, по който детето ще взаимодейства със света. Уважението към личните граници започва не в училище, а у дома – чрез нежни, ясни и последователни реакции.

Истинската любов не е всепозволяваща, а подкрепяща. Тя учи детето, че добротата и уважението вървят ръка за ръка.

Много от игрите и упражненията в нашите книжки развиват моториката чрез координирано движение на двете ръце. Това помага на децата не само да следват ясна посока, но и да зачитат поставените граници.