Най-честата грешка на родителите: контрол вместо подкрепа Leave a comment

Много от нас, от страх и любов, започват да държат детето „за ръка“ дори там, където то вече може да върви само. Правим го от най-добри намерения – да го предпазим, да му помогнем, да му е по-лесно. Но често без да осъзнаваме, именно така му отнемаме възможността да пробва, да греши и да се справя само.

Какви са последствията?

🔹 Прекалена зависимост – детето свиква да разчита не на собствената си преценка, а на „мамината инструкция“. Вместо да пита себе си „Как мога да се справя?“, то гледа към нас за одобрение и насоки.

🔹 Повече тревожност, по-малко увереност – когато всеки ход се диктува отвън, вътрешната опора отслабва. Появява се мисълта: „Ами ако сбъркам? Ами ако не се справя без мама/тате?“.

🔹 Нараства протестът – всяко дете има естествен стремеж към свобода. Ако този стремеж е ограничаван постоянно, той избива под формата на „непослушание“, инат и конфликти.

Какво можем да направим вместо контрол?

✨ Бъдете до детето, но не управлявайте всяка стъпка. Разликата е огромна между „Направи точно така“ и „Аз съм тук, ако имаш нужда“. Първото е контрол, второто – подкрепа.

✨ Давайте шанс да пробва само. „Опитай се ти“ е магическа фраза. Детето може да се спъне, да се обърка, но именно така трупа опит и увереност.

✨ Създайте сигурна връзка. Нека знае, че ако се обърка, вие няма да го осъдите, а ще сте там да помогнете. Истинската любов не е в това да държим здраво, а да вдъхваме вяра: „Ти можеш. А ако не стане – аз съм до теб“.

🌿 Родителството е изкуството да пуснем детето да опита крилете си, знаейки, че ние сме опората на която винаги може да се върне.

📚 В курса „Родителство без викове и драми“ ще откриете още начини как да превърнете контрола в доверие и близост – защото най-силната връзка не е тази на натиска, а на подкрепата.