Нямам приятели – просто характер или сигнал за тревога?

В пубертета приятелите се превръщат в значим фактор за подрастващите – начин да се опознават, да изследват света и да усещат принадлежност. Затова, когато чуете от своя тийнейджър: „Никой не ме разбира“, „Аз съм излишен“ или „Нямам приятели“, е важно да разграничите две напълно различни ситуации:

Естествена интровертност – детето предпочита самотата и малкия кръг хора.
Социална тревожност – детето иска близост, но се страхува от отхвърляне, затова избягва контактите.

Причини за социалната тревожност

Страх от оценка – силен вътрешен критик, който шепне „ще се изложиш“, „ще ти се подиграят“.
Предишен опит с отхвърляне – ако в детството е липсвала емоционална близост със значим за него възрастен.
Липса на социални умения – притеснение да започне разговор, да покани някого, да поддържа контакт.
Семейна атмосфера – ако в семейството преобладават критики и дистанцираност, а не диалог и топлина.

Възможни последици, ако не се реагира навреме

Затваряне в себе си и изолация.
Прекомерно бягство във виртуалния свят.
Ниско самочувствие и чувство за ненужност.
Риск от депресивни мисли или дори зависимости.

Как да подкрепим детето си

Оценете правилно чувствата му – фразата „Всичко е наред с теб“ само засилва усещането, че не е чуто. По-добре кажете: „Виждам, че ти е трудно и си самотен“.
Не бъркайте доброволната самота с изолацията – интровертното дете може да има един-двама близки приятели и това да му е напълно достатъчно; тревожното дете страда от липсата на приятелства.
Помогнете му да развие социални умения – спорт, клуб, творческа дейност, където общуването с други хора идва естествено чрез общо занимание.
Бъдете модел за подражание – показвайте с личен пример, че отношенията носят радост, а не опасност.
Не се колебайте да потърсите помощ – ако детето изразява силна тревога, отказва да излиза или се затваря напълно, помислете за намеса на психолог.

Интровертността е свързана с избор. Тревожността – с невъзможността за избор.

Когато едно дете каже „Нямам приятели“, може да е тих зов за помощ. А родителската ръка, подадена навреме, често е най-силният мост към нови връзки и увереност.

В заключение:

Ако искаме децата ни да растат уверени, емоционално устойчиви и социално активни, трябва да им даваме не само любов и подкрепа, но и правилните инструменти за общуване и самоизразяване. Книжките на Vivabook са забавни, увлекателни и пълни с упражнения, които развиват умението да се работи самостоятелно и в екип, повишават самооценката и самочувствието.