Ролите на детето в конфликта между родителите Leave a comment
Когато между мама и татко има напрежение, децата не остават неутрални. Дори и да не показват тревога, те поемат роля. Инстинктивно. Мълчаливо. И тази роля често се превръща в шаблон за поведението им в зряла възраст.
Детето-миротворец
Това е детето, което стои по средата на конфликта и се опитва да обединява. То носи вина, когато родителите се карат. Опитва се да ги сдобри, да ги разсмее, да ги накара да говорят през него. И понякога се справя.
Но цената е висока – това дете поема отговорности, които не са негови. Научава се, че чуждият комфорт е по-важен от собствения му вътрешен мир. И дълго след това ще му е трудно да казва „не“, да поставя граници, да слуша себе си.
Бъдете разумни хора:
Ограничете въвличането му в спора. Не използвайте детето за посредник. Покажете му, че конфликтът е между възрастните и не е негова задача да го решава. Вместо това го уверете, че то е обичано, независимо от споровете на големите.
Детето-защитник
Когато привързаността към единия родител е по-силна, детето заема позиция. То се идентифицира с „добрия“ и започва да вижда „лошия“ като заплаха. Тази черно-бяла картина му пречи да разбира нюансите в човешките отношения.
По-късно това дете може да развие крайно чувство за справедливост, но и да има трудности с компромисите и емпатията.
Бъдете разумни хора:
Говорете с уважение за другия родител, дори да не сте в добри отношения. Избягвайте фрази като „той/ тя ни изостави“, „не го интересуваме“ – те са бреме. Напомняйте, че любовта между възрастните може да се променя, но тази към детето е вечна.
Детето-мълчалив наблюдател
Това е детето, което се затваря в себе си, когато родителите се карат. Не задава въпроси. Не се намесва. Изглежда сякаш не забелязва конфликта. Но вътрешно преживява всичко – тревожност, страх, безсилие.
Такива деца често развиват трудности с изразяването на емоции. Научават се, че е по-безопасно да мълчиш. И в зряла възраст понякога носят в себе си неизказани страхове и несподелен гняв.
Бъдете разумни хора:
Говорете. Не се преструвайте, че всичко е наред. Кажете: „Да, спорихме, защото мислим различно. Но това не променя любовта ни към теб.“ Представете конфликта като разбираем и приемлив спор между възрастни, покажете, че след бурята идва ясно небе.
Конфликтите сами по себе си не са страшни. Страшно е мълчанието след тях.
Децата усещат всичко. Няма нужда да криете напрежението, но е хубаво да им обяснявате какво го предизвиква. Да им показвате, че в този свят има несъгласия между хората, но има и начини те да бъдат решавани с уважение.
От родителя се изисква не само да възпитава, но и да показва с личен пример какво е справедливост, емпатия, граници и прошка.
А понякога това започва така: „Скарахме се. Не беше приятно. Но сега ще поговорим и ще намерим начин да се помирим.“
Вярваме, че децата учат най-добре чрез преживяване, игра и свързване с емоциите си. Затова в книжките на Vivabook сме създали специални активности, които помагат на децата да изразяват себе си, да разпознават чувства, да развиват емпатия и самоувереност.
