Съвременните деца: различни или просто по-адаптивни?

“Аз на твоята възраст…”
Колко често изричаме това, когато сравняваме децата със себе си от преди 20–30 години? И доколко това сравнение е полезно?

Днес децата растат и се развиват в свят, който дори най-широкият родителски мироглед не може напълно да обхване. За по-малко от три десетилетия технологиите, комуникацията, информацията и темпото на живот промениха не само света, но и начина, по който децата го възприемат и се адаптират към него.

Защо днешните деца се развиват по-бързо?

Подрастващите днес имат достъп до информация, за която предишните поколения можеха само да мечтаят. Те учат от екрани, слушат подкасти, гледат видеоуроци, играят с роботи и пишат код в начален етап. Разбират думата „алгоритъм“ на 7, говорят свободно за климата, за Вселената или анатомията с увереност, която понякога ни хваща неподготвени.

Специалистите по невропсихология отбелязват, че когато средата се променя динамично, мозъкът също се адаптира бързо. В този смисъл съвременните деца не са „по-умни“, но често са по-гъвкави, по-бързи в реакциите и по-сензитивни към заобикалящата ги среда.

Защо сравненията невинаги са удачни?

„Аз на твоята възраст вече миех чинии, работех на полето и не мрънках за домашни“ – ето едно класическо изказване от поколението на родителите. Да, децата тогава имаха повече физически задължения, повече игри навън и по-малко технологии. Но това е било в напълно различна среда, наситена със своя динамика, свои страхове и свои възможности.

Сравненията могат да имат стойност, ако се използват с мярка – за да разкажат за житейски опит, за да вдъхнат устойчивост. Но когато се използват като критерий за „правилно“ развитие, рискуват да се превърнат в спирачка за собствения ритъм на децата.

Да моделираме или да се адаптираме?

Разбира се, родителството изисква граници, организация и ценности. Но ако се опитваме да моделираме децата си единствено според нашия опит, неглижираме факта, че те растат в различна реалност.

Днес детето иска да прави подкаст, а не да рецитира стихотворение. Иска да учи английски с YouTube, а не с речник. Слуша Били Айлиш, а не нашите песни. Това не е заплаха за бъдещето му, а възможност. Вместо да се опитваме да върнем времето назад, можем да се запитаме:

Какви умения развива моето дете днес, които аз не съм имал?
Как мога да разбера неговия свят, без да го принизявам спрямо моя?
Кои са онези ценности, които мога да му предам, без да го ограничавам?

Съвременните деца искат свободата да бъдат себе си

Те имат нужда от смисъл. От пространство да изразяват себе си. От подкрепа, когато са объркани. От време, в което да общуваме с тях пълноценно, а не само да ги „възпитаваме“. И най-вече – от доверие, че техният път, макар и различен от нашия, е също толкова стойностен.

В издателство Vivabook вярваме, че всяко дете заслужава да учи, развива и изразява себе си в ритъма на своето време и според своите нужди и потенциал. Нашите книжки насърчават мисленето, движението, въображението и емоционалната интелигентност – с подход, който съчетава традиция и иновация.