Ще поговорим за това у дома – фразата, която защитава детето Leave a comment

Във всяко училище, на двора или на детската площадка рано или късно се случва някой да отиде при родител и да се оплаче от детето му:
„Вашето дете удари моето!“,
„Взе без разрешение чужда играчка!“,
„Обижда и блъска останалите!“

Понякога това е учител, друг път – съсед, роднина или непозната майка.
В този момент родителят, като възрастен, е поставени пред избор.

Да се присъедини към обвинението или да остане на страната на детето си.

Когато възрастният очаква присъда, а детето чака защита

В подобни ситуации един родител често реагира импулсивно:
„Как можа да постъпиш така!“
„Колко пъти ти е обяснявано!“
„Постъпката ти е срамна!“

И макар думите да идват от желанието да се поправи ситуацията, те всъщност правят нещо съвсем различно – предават детето в ръцете на обвинителите.

В очите му това е малко, но болезнено предателство: в момент, когато се чувства беззащитно, най-близкият му човек застава не до него, а до обвинителя му.

Малкото предателство боли повече от наказанието

Когато родителят публично се присъедини към упреците, детето не възприема морала и не чува обясненията.
То чувства само това:
„Мама (или татко) е на страната на другите.“

От този момент нататък то спира да се защитава и започва да се затваря.
Постепенно губи доверие, че може да споделя с най-близките си, когато сбърка.
И след време, когато подобна неприятност отново се повтори, то ще предпочете да замълчи, вместо да сподели за нея.

Вълшебната фраза: „Ще поговорим за това у дома“

Тя не е просто израз, а форма на защита.
Тези думи не означават, че детето няма да понесе последствия или че ще бъде оправдано.
Означават, че ще запазим уважението му.

Затова:
👉 Изслушайте човека, който се оплаква.
👉 Благодарете му, че ви е информирал.
👉 И го уверете пред детето, че ще поговорите с него у дома.

След това наистина го направете. Без публика. Без срам. Без натиск. Вкъщи може спокойно да изясните какво се е случило, да зададете въпроси, да разберете причината за поведението му и заедно да намерите решение.

Какво учи детето от това

Тази проста фраза показва нещо много съществено:

• че домът е сигурно място, а не съдебна зала;
• че родителят е съюзник, а не обвинител;
• че грешките са част от израстването, а не причина за срам.

Когато детето усеща, че родителят стои до него дори в трудните моменти, то по-лесно приема своята отговорност и се учи да поправя грешките си без страх.

За възпитание без публичен срам

Наказанието никога не трябва да се случва пред публика. То унижава, а не възпитава.
Детето се нуждае не от „разгласяване на грешката“, а от човек, който ще му помогне да разбере защо е допусната и как може да я избягва занапред.

Ако искате да изградите хармонична връзка с вашите деца:

Темата за доверието и реакциите в трудни ситуации е в центъра на курса „Родителство без викове и драми“.
В него ще откриете:

• как да реагирате на грешките на детето без да го засрамвате
• как да изграждате уважителна комуникация
• как да създадете дом, в който разговорът заменя наказанието

Вие не можете да контролирате света, но можете да въведете разбирателство в дома, който за детето ви да се превърне в пристан на сигурност и спокойствие.