Урок по човечност от един мозъчен удар – Преживяване, което променя всичко Напиши коментар

През декември 1996 г. д-р Джил Болте Тейлър – утвърден учен в областта на невроанатомията – преживява нещо, което не просто променя курса на живота й, а разширява границите на разбирането ни за човешкото съзнание. Неочаквано кръвоизлив в мозъка й поразява лявото полукълбо. В рамките на часове тя губи способността да говори, да чете, да пише, да се движи нормално и да възприема реалността по познатия начин.

Дотогава животът й е преминавал в лаборатории и лекционни зали – посвещава се на изследване на психични състояния като шизофрения и биполярно разстройство, опитвайки се да разбере биологичните механизми зад тях. Но в този съдбоносен ден тя се превръща от изследовател в пряк обект на изследване.

Докато способностите й се разпадат една след друга, тя става свидетел на сблъсъка между двете полукълба на своя собствен мозък. Лявото – аналитично и логично – започва да се изключва. В същото време дясното – интуитивно, образно и свързано със сетивното възприятие – поема контрола. Джил описва това като преживяване на дълбок вътрешен мир, усещане за единство с всичко и всички, състояние извън времето.

Дясната част на мозъка, казва тя, ни потапя в настоящето. Там думите нямат значение, защото всичко се изразява чрез усещания, движение и свързаност. Това е пространството на състраданието и покоя.

Лявата страна пък създава онова, което наричаме личност – тя структурираме времето, пази спомени, анализира, изчислява и подрежда. Там живее вътрешният ни глас, който ни определя като “аз”. Именно тази част претърпява най-големите поражения по време на инсулта й.

През онези съдбоносни часове Джил се опитва да потърси помощ. Действия, които обикновено отнемат секунди, се превръщат в предизвикателства от друг свят. И все пак с упоритост и сила успява да предаде сигнал. Колега й разчита, че нещо не е наред, и вика спешна помощ.

Следва дълго възстановяване, продължило осем години. Но опитът й се превръща в източник на вдъхновение. Според нея всеки човек носи в себе си тези две полукълба – и всеки миг има възможност да избере къде да насочи вниманието си: към тревожността и контрола на лявата половина или към съзнателната свързаност и покоя на дясната.

Тя започва да разказва историята си по света, с една основна надежда: че ако повече хора осъзнаят тази вътрешна свобода, ще създадем свят, който е по-спокоен, по-свързан, по-човечен.

Нейното послание е едновременно научно и дълбоко лично: Всеки от нас носи два начина на мислене. Изборът къде да бъде съзнанието ни – е наш. Изберете мира.

А тук можете да разгледате книжки с упражнения за двете полукълба на мозъка чрез едновременно писане с две ръце: