Защо децата искат храна, а после отказват да я ядат?

– Мамо, искам макарони!
Слагате тенджерата, приготвяте, сервирате… и тогава чувате:
– Не, не искам.
Стоите ядосани и гледате неразбиращо: „Как така, нали преди малко сам пожела?“

Познато ли ви е това?

Истината е, че зад подобни ситуации не се крие „лошо възпитание“, а особености на детското развитие. Ето някои от тях:

1. Импулсивен избор

Малките деца (особено до 6 години) искат нещата да се случват „тук и сега“. Видели са ябълка или изведнъж са се сетили за сладолед – и мигновено ги пожелават. Но докато им се предостави това, което са пожелали, първоначалният импулс вече е отминал.

2. Смяна на фокуса

Детското внимание е като пеперуда – прелита от едно нещо на друго. Докато вие приготвяте храната, детето вече е погълнато от ново занимание и храната губи значение.

3. Емоциите надделяват над глада

Понякога детето все още не е огладняло – просто мигновено преминалата през ума му идея за храна е събудила хубаво чувство. Но когато емоцията изчезне, изчезва и „апетитът“.

4. Несъответствие между очакване и реалност

Малчуганът си е представял „чисти макарони“, но вие ги поднасяте със сос. Или е очаквал сандвич с бял хляб, а този, който сте му направили, е с пълнозърнест. В детската глава това е „друго ястие“.

5. Проверка на границите

Отказът може да е също и експеримент: „Как ще реагира мама, ако кажа НЕ? Ще се ядоса ли, ще ме уговаря ли, или ще се откаже?“

Как да реагираме в подобни случаи?

Предлагайте храна, когато детето е наистина гладно. Ако е потънало в игра, шансът да седне доброволно да яде е малък.
Уточнявайте дребните детайли. „С доматчета или без?“ Така ще избегнете разочарованието от несъответствието между очакването на детето и реално поднесената храна.
Започвайте с малки порции. По-добре е детето да поиска допълнително, отколкото да откаже цяла чиния.
Не правете драма от отказа. Просто приберете храната и я предложете отново по-късно, когато е добре огладняло.

В заключение:

Тези ситуации не са „инат“, а част от израстването. Когато подходим с разбиране към този факт, показваме на детето, че уважаваме неговите избори и неговите граници. А храненето е това, което трябва да бъде – време за близост и радост, а не арена на битки.

📚 В книжките на Vivabook ще откриете още игри и упражнения, които помагат на децата да се учат на самостоятелност, внимание и умение да се вслушват в себе си – качества, които им трябват не само на масата, но и в живота.