Глаголица за деца: история и игри за научаване

Глаголицата е първата славянска азбука, създадена от Константин-Кирил Философ с помощта на брат му Методий през IX век, около 863 г., за да могат славяните да четат и пишат на своя език. За децата тя е истинска загадка: знаците ѝ изглеждат като тайни символи от кръгчета, кръстчета и чертички. Затова най-лесно се научава с игра, като таен код, а не като урок по история.

Накратко

Глаголицата е създадена от Константин-Кирил Философ, подпомаган от брат си Методий, през IX век.
През 863 г. братята заминават за Великоморавия, където глаголицата се ползва в църквата и в обучението.
Учениците им, сред които Климент Охридски и Наум, пренасят писмеността в България, където възникват Преславската и Охридската книжовна школа.
Днешната кирилица е създадена по-късно, на основата на гръцкото писмо, с добавени букви, вероятно взети от глаголицата.
Думата „азбука“ идва от имената на първите две букви: „аз“ и „буки“.

Какво е глаголицата?

Глаголицата е азбука, тоест система от знаци, с която се записват звуковете на един език. Създадена е специално за славянския език, на който говорели хората във Великоморавия и в България през IX век. Името ѝ идва от старата дума „глаголати“, която означава „говоря“. Една от буквите се казва „глаголи“, което значи „говори“.

Първата буква на глаголицата се нарича „аз“, втората „буки“, третата „веди“, четвъртата „глаголи“, петата „добро“. Всяка буква има име, което е и истинска дума. Именно затова днес казваме „азбука“: от „аз“ и „буки“. Тази подробност обикновено много радва децата, защото откриват, че думата, която ползват всеки ден, крие в себе си две стари букви.

Не знаем точно колко букви е имала глаголицата в самото начало. Известните днес знаци са около четиресет, като някои са добавени по-късно. За детето това е без значение. Важното е, че глаголицата е била първият начин славяните да запишат своята реч.

Кой е създал глаголицата и как стигнала до България?

Братята Константин и Методий са родени в Солун, във Византия. По-малкият, Константин, е бил изключително учен човек и затова го наричали Философ. Малко преди смъртта си в Рим през 869 г. той приема монашеското име Кирил, с което го познаваме днес. Методий е по-големият брат и продължава делото след смъртта му.

През 862 г. моравският княз Ростислав моли византийския император за учители, които да проповядват на разбираем за хората език. Така през 863 г. братята заминават за Великоморавия, носейки новата азбука и първите преведени книги. След смъртта на Методий през 885 г. учениците им са прогонени оттам. Част от тях, сред които Климент Охридски и Наум, намират убежище в България при княз Борис I.

В България се създават две важни книжовни средища: Преславската и Охридската школа. Там учениците подготвят книги и обучават стотици нови книжовници. С времето в България се оформя и втората славянска азбука, кирилицата, която е по-близка до гръцкото писмо и постепенно измества глаголицата. Затова на 24 май празнуваме деня на светите братя Кирил и Методий и на българската азбука.

Каква е разликата между глаголицата и кирилицата?

Децата често питат защо Кирил е създал глаголицата, а нашата азбука се казва кирилица. Отговорът е прост: кирилицата е наречена в негова чест, но е създадена по-късно от учениците му. Таблицата обяснява разликите по начин, който е лесен за преразказване.

Въпрос	Глаголица	Кирилица
Кога се появява?	През IX век, около 863 г.	По-късно, в края на IX и през X век в България
Кой я създава?	Константин-Кирил Философ с помощта на Методий	Учениците на братята в България
На какво прилича?	Знаците са необичайни, със завъртулки, кръгчета и чертички	Много от буквите приличат на гръцките главни букви
Ползва ли се днес?	Не в ежедневието, по-скоро като символ и в изкуството	Да, пишем на нея всеки ден
Как да го кажеш на дете?	„Първата тайна азбука“	„Азбуката, с която пишем днес“

Ако искаш да разкажеш и за хората, които векове по-късно пазят книжовността, виж статията за Деня на народните будители. Двете теми вървят чудесно заедно, особено около 1 ноември.

Как да разкажем на детето за глаголицата?

С деца на 4–5 години започни от приказката. Можеш да кажеш: „Много отдавна хората говорели, но нямали букви за своя език. Двама братя измислили специални знаци, за да могат думите да се запишат и да се четат.“ После покажи снимка на глаголически текст и попитай детето на какво му приличат знаците. Отговорите често са очарователни: на очички, на човечета, на ключове.

С деца на 6–8 години, които вече познават кирилицата, сравнението работи най-добре. Покажи им една глаголическа буква и съответната ѝ кирилска и ги остави сами да открият приликите и разликите. Децата обичат да се чувстват откриватели, а глаголицата им дава точно това усещане.

Децата на 9–10 години вече могат да разберат историята с повече подробности: пътуването до Великоморавия, учениците, които идват в България, и защо една азбука замества друга. На тази възраст много деца искат да напишат името си с глаголица и това е отлична мотивация.

Кратка история за разказване: „Буквите, които искаха да говорят“

Имало едно време едни думи, които живеели само в устата на хората. Те можели да летят от човек на човек, но щом някой забравел, думите изчезвали завинаги. Една вечер думите се събрали и заплакали: „Искаме да останем!“

Чул ги един учен човек на име Константин. Той взел перо и започнал да рисува за всяка дума малка къщичка: кръгче с прозорче, кръстче с покрив, чертичка с врата. Всяка къщичка получила име: „аз“, „буки“, „веди“. Думите влезли в къщичките си и вече никога не се изгубили. А хората разбрали, че щом знаеш къщичките, можеш да намериш всяка дума отново. Тази история е написана специално за статията.

Как да научим глаголицата с игра?

Целта не е детето да чете свободно на глаголица. Целта е да се запознае с първите знаци, да упражни ръката и вниманието и да усети, че писмеността има история. Ето занимания, подредени по възраст.

Възраст	Игра	Какво развива
4–5 г.	„Намери знака“: разпечатай 3–4 глаголически букви и ги скрий из стаята. Детето ги търси и подрежда.	Зрително внимание, разпознаване на форми
5–6 г.	Буква от пластилин или конец: детето оформя първата буква „аз“ по образец.	Фина моторика, координация око-ръка
6–7 г.	„Тайно писмо“: родителят пише една дума с глаголица, детето я разшифрова с помощта на таблица.	Съпоставяне на звук и знак, логика
7–8 г.	Името ми с глаголица: детето изписва името си с глаголически знаци и го украсява.	Звуков анализ, графомоторика
8–10 г.	Таен код между приятели: две деца си пишат кратки бележки с глаголица.	Памет, концентрация, общуване

Как да подготвиш таблица за разшифроване

Най-полезният инструмент вкъщи е проста таблица с два реда: горе глаголическата буква, долу съответната кирилска. Започни с 5–6 букви, които детето среща в собственото си име или в думи като „мама“ и „тате“. Когато ги усвои, добавяй нови по две-три. Таблицата може да стои на хладилника и да се ползва за кратки игри по пет минути.

Рисуването на глаголически знаци е и чудесно упражнение за ръката, защото съчетава кръгли и прави линии, завъртулки и точни спирания. Ако детето ти се подготвя за писане, ще намериш още идеи в статията за ченгелчетата за подготовка на ръката за писане.

Какви са честите грешки при запознаването с глаголицата?

Първата грешка е да започнем с цялата азбука наведнъж. Около четиресет непознати знака отказват и възрастния. Пет букви, научени с удоволствие, са много повече от четиресет, видени набързо.

Втората грешка е да смесим глаголицата с ученето на кирилицата при дете, което тепърва овладява буквите. Ако детето ти е на 5–6 години и още обърква кирилските букви, остави глаголицата за игра и разказ, без да я пишете. Когато кирилицата се затвърди, обикновено в първи и втори клас, глаголицата става забавно предизвикателство, а не объркване.

Третата грешка е да представим глаголицата като нещо скучно и „историческо“. За детето тя е таен код, и точно така трябва да звучи. Колкото повече мистерия, толкова повече интерес.

Къде може да видите глаголица на живо?

Глаголицата не е само в книгите. Един от най-известните глаголически ръкописи, Зографското евангелие, е открит през 1843 г. в Зографския манастир на Света гора и датира от края на X или началото на XI век. Днес то се пази в Руската национална библиотека в Санкт Петербург, но в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София има зала, свързана с него.

Глаголически знаци ще откриете и в съвременното изкуство, в украса на сгради, в бижута и в сувенири. Разходката с детето в търсене на „тайните букви“ е чудесен повод за разговор, а и за снимки, които после може да разглеждате заедно.

Кои книжки помагат детето да научи буквите, старите и новите?

Когато детето прояви интерес, добре е да имаш под ръка материали, които превръщат буквите в игра. „Скритото послание на глаголицата“ е ръководство за изучаване на глаголицата, с което детето разшифрова знаците и опитва да пише с тях. То е естествено продължение на игрите от тази статия.

Ако детето тепърва се учи да пише кирилските букви, „Уча се да пиша“ упражнява графомоторика за деца от 3 до 7 години, а 50-те Монтесори карти „Уча се да чета и пиша“ свързват звук, буква и картинка. Така двете азбуки се допълват: едната дава историята, другата практиката. Повече за готовността за писане има и в статията какво трябва да може детето преди първи клас.

Често задавани въпроси

Кой е създал глаголицата?

Глаголицата е създадена от Константин-Кирил Философ с помощта на брат му Методий през IX век. Двамата са родени в Солун. През 863 г. те заминават за Великоморавия, където новата азбука започва да се ползва.

Колко букви има глаголицата?

Точният брой букви в първоначалния вариант не е известен. Днес са познати около четиресет знака, като някои са добавени по-късно. За игри с деца е най-добре да започнеш с 5–6 букви.

Защо азбуката се казва „азбука“?

Думата идва от имената на първите две букви на старата славянска азбука: „аз“ и „буки“. Подобно е и при думата „алфабет“, която идва от гръцките „алфа“ и „бета“. Децата обикновено запомнят това веднага.

От каква възраст детето може да учи глаголица?

Още от 4–5 години детето може да разглежда и търси глаголически знаци като игра. Писането с глаголица е по-подходящо, след като детето познава добре кирилицата, обикновено около 7–8 години. Важно е заниманието да остане забавно.

Каква е разликата между глаголица и кирилица?

Глаголицата е по-старата азбука, създадена от Кирил. Кирилицата е създадена по-късно в България от учениците на братята, на основата на гръцкото писмо, и носи името на Кирил в негова чест. Днес пишем на кирилица.

Източници

Автор: Николета Генова, предучилищен педагог, Монтесори преподавател и автор на поредицата неврогимнастики на Vivabook.

Глаголицата за деца: как да я разкажем и научим с игра Leave a comment