Майка и дете подреждат буква от боб и копчета на масата за Деня на народните будители

Ден на народните будители: кои са будителите и как да ги представим на детето Leave a comment

БЛОГ

Денят на народните будители се отбелязва на 1 ноември и почита книжовниците, учителите и просветителите, които през вековете са пазили българския език, писменост и памет. На детето можеш да го обясниш с едно изречение: будителите са хора, които „събуждат“ другите с книги, училища и знания. Най-лесно го разбира, когато превърнеш празника в малко семейно занимание: разказ за един будител, обща книжка и нещо, направено с ръцете.

Накратко

  • Денят на народните будители е на 1 ноември и е официален празник в България, а за училищата е неучебен ден.
  • За първи път е отбелязан в Пловдив през 1909 г., а през 1922 г. Народното събрание го приема за общонационален празник.
  • След 1945 г. празникът е забранен и е възстановен през 1992 г.
  • Датата съвпада с деня на Свети Иван Рилски по стария (юлиански) календар, който църквата е ползвала тогава.
  • Сред най-често споменаваните будители са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, братя Миладинови, Любен Каравелов и Христо Ботев.

Кои са народните будители?

Народни будители наричаме хората, които в трудни времена са учили другите да четат, писали са книги, отваряли са училища и са напомняли на българите кои са. Думата идва от „будя“: те буквално са събуждали интереса към собствения език и история. Повечето от тях са живели през Възраждането, но в списъка влизат и по-ранни книжовници, като Свети Иван Рилски, Григорий Цамблак и Владислав Граматик.

Будител не е само човек от учебника по история. Всеки, който с търпение отваря очите на другите за знанието, носи част от същия дух: учителката, която за пръв път показва буквите, библиотекарката в читалището, бабата, която разказва приказки. Именно оттук е добре да започнеш с детето, защото така празникът става близък, а не далечен и официален.

Будителите, които детето може да запомни

Не е нужно детето да научи двайсет имена. Достатъчни са три или четири истории, свързани с нещо, което може да си представи: книга, буквар, училище. Таблицата по-долу събира най-известните будители и предлага по едно изречение, с което да ги представиш на дете.

Будител С какво е известен Как да го кажеш на дете
Паисий Хилендарски През 1762 г. завършва „История славянобългарска“, първата книга за историята на българите от времето на Възраждането. „Един монах написал цяла книга, за да не забравят хората откъде идват.“
Софроний Врачански Неговият „Неделник“ от 1806 г. е първата печатна книга на новобългарски език. „Той направил така, че книгите да говорят на езика, на който говорим у дома.“
Петър Берон През 1824 г. в Брашов излиза „Буквар с различни поучения“, известен като Рибния буквар. „Направил буквар с картинки на животни, а на последната страница има кит и делфин.“
Васил Априлов Сред основателите на училището в Габрово, открито през 1835 г., първото модерно светско българско училище. „Помогнал да се отвори училище, в което всички деца учат безплатно.“
Братя Миладинови Събират народни песни и през 1861 г. издават в Загреб сборника „Български народни песни“ с 660 песни. „Двама братя записвали песните, които хората пеели, за да не се изгубят.“
Свети Иван Рилски Основател на Рилския манастир, който векове наред пази книги и знание. „На неговия празник се пада и денят на будителите.“

Защо Денят на будителите е на 1 ноември?

Празникът има дълга история. За първи път е отбелязан в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да стане ден на будителите и на 13 декември същата година Народното събрание приема предложението. Следващата година цар Борис III утвърждава с указ деня като празник в памет на заслужилите българи.

Датата не е случайна. По това време България вече живее по новия календар, но църквата продължава да ползва стария, юлианския, и по него празникът на Свети Иван Рилски се пада на 1 ноември. Затова денят на светеца, свързан с Рилския манастир и с пазенето на книжовността, става и ден на всички будители. След 1945 г. празникът е забранен, а през 1992 г. е възстановен като официален празник и неучебен ден за училищата.

Как да обясним Деня на народните будители на детето?

Децата на 3–5 години мислят конкретно, затова започни от думата „будя“. Можеш да кажеш: „Знаеш ли как сутрин те будя? Има хора, които будят не от съня, а будят ума. Те учат другите да четат и да обичат книжките.“ После покажи книга от вашия рафт и попитай кой я е написал, кой я е нарисувал, кой те е научил да я четеш.

С по-големите деца, около 6–10 години, вече можеш да разкажеш защо е било трудно да има училища и книги на български. Не е нужно да навлизаш в тежки подробности. Важната мисъл е, че някога книгата е била рядкост, а хората са я преписвали на ръка, за да стигне до повече читатели. Децата обикновено се впечатляват от това, че Паисиевата история е била преписвана многократно, още първият препис е направен само три години след като е завършена.

Добре работи и въпросът „Кой е твоят будител?“. Отговорите са различни: госпожата в детската градина, дядото, който учи внука на шах, по-голямата сестра, която чете на глас. Така детето разбира, че празникът е за хора, а не само за дата в календара.

Кратка приказка за разказване: „Малкият будител“

Имало едно време едно село, в което никой не знаел да чете. Хората имали една-единствена книга и я пазели в сандък, защото не знаели какво пише в нея. Един ден в селото дошъл млад учител с торба на гърба. Той отворил сандъка, извадил книгата и започнал да чете на глас под голямото орехово дърво.

Първо се събрали децата, после майките, после и дядовците. Учителят показвал буквите една по една и всяка вечер децата рисували по една нова буква с пръчка в прахта. След година всяко дете в селото можело да прочете поне едно изречение. Тогава най-малкото момиченце казало: „Учителю, сега и аз мога да събудя някого.“ И отишло да научи баба си на първата буква.

След приказката попитай детето коя буква би научило първо на баба си. Тази приказка е написана специално за статията и можеш да я разказваш свободно.

Какви занимания за Деня на будителите да направим у дома?

Заниманията не трябва да са дълги. За малките деца 10–15 минути са напълно достатъчни, а по-големите често сами искат да продължат. Таблицата ще ти помогне да избереш според възрастта.

Възраст Занимание Какво развива
3–4 г. „Книжката на семейството“: детето избира любимата си книжка и разказва по картинките на някого от семейството. Реч, увереност, връзка с книгата
4–5 г. Буква-мозайка: първата буква от името на детето, оформена от боб, копчета или пластилин. Фина моторика, разпознаване на букви
5–6 г. „Моят буквар“: три листа, на всеки една буква и рисунка на нещо, което започва с нея. Звуков анализ, творчество
6–8 г. Писмо до будител: благодарствена картичка за учителката или за човек, който го е научил на нещо. Писане, благодарност, емпатия
8–10 г. Мини проект: детето избира един будител и прави плакат с три факта и една рисунка. Търсене на информация, представяне

Ден на будителите без презентация, но с история

Много училища искат от децата презентация за 1 ноември. Ако твоето дете има такава задача, помогни му да започне с въпрос, а не със списък от дати. „Защо Паисий е написал книгата си?“ или „Защо букварът на Берон се нарича рибен?“ водят до по-жив разказ. Три слайда или три листа с по един факт и рисунка са напълно достатъчни за първокласник.

Ако искаш да разшириш темата и към традициите, които детето ще помни, виж и семейните традиции, които си струва да създадете с децата. Денят на будителите е чудесен повод за една такава традиция, например всяка година на 1 ноември цялото семейство да чете заедно една нова книга.

Какви са честите грешки, когато говорим с децата за будителите?

Първата грешка е да превърнем празника в урок с много имена и години. Детето бързо губи интерес, ако чува само дати. По-добре една история, разказана с вълнение, отколкото десет имена, изброени набързо.

Втората грешка е празникът да остане само в училище. Децата най-добре запомнят това, което са преживели вкъщи, с близките си. Повече за това можеш да прочетеш в статията какво помнят децата от празниците.

Третата грешка е да мислим, че малкото дете е „твърде малко“ за такава тема. Тригодишното не може да разбере Възраждането, но може да разбере, че някой е научил някого да чете. Това е напълно достатъчно за начало.

Будителството днес: кой събужда децата ни сега?

Ако се огледаш, ще видиш будители и днес. Това са учителите в детската градина, които всяка сутрин посрещат децата с нова песничка или приказка. Това са библиотекарите в читалищата, които организират четения. Това са и родителите, които вечер намират десет минути за книжка, въпреки умората.

Четенето на глас е може би най-простият начин да продължиш делото на будителите вкъщи. Ако искаш да прочетеш защо е толкова важно, виж статията защо е важно да четем на децата си. Едно семейно четене на 1 ноември може да стане началото на ежедневен навик.

Кои книжки помагат да разкажем на детето за буквите, шевиците и традициите?

Когато детето прояви интерес към старите букви и символи, можеш да продължиш с книжки, които превръщат историята в игра. „Скритото послание на глаголицата“ е ръководство, с което детето открива първата славянска азбука и опитва да пише с нейните знаци. Глаголицата е чудесен мост към разговора за Кирил и Методий и за това защо писмеността е толкова ценна за будителите.

Ако детето обича приказки, „Приказни шевици“ разказва за българските шевици чрез героя Виво, а „Умни шевици“ превръща народните мотиви в неврогимнастика с двете ръце за деца от около 5 години. Така темата за традицията продължава и след празника, без да е урок.

Често задавани въпроси

Кога е Денят на народните будители?

Денят на народните будители е всяка година на 1 ноември. Той е официален празник в България и неучебен ден за училищата. Датата съвпада с празника на Свети Иван Рилски по стария календар.

Кои са народните будители?

Това са книжовници, учители и просветители, които са пазили българския език, писменост и памет. Най-често се споменават Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, братя Миладинови, Любен Каравелов, Христо Ботев и Иван Вазов. Списъкът е много по-дълъг и включва стотици имена.

От каква възраст може да говорим с детето за будителите?

Още от 3–4 години, ако говориш просто и конкретно. На тази възраст е достатъчна мисълта, че будителите учат другите да четат. По-подробните истории за книгите и училищата са подходящи от 5–6 години нагоре.

Какво да направим за 1 ноември с дете в детската градина?

Подходящи са кратки занимания с ръцете: буква от пластилин, рисунка на любимата книжка или благодарствена картичка за учителката. Важно е заниманието да е кратко и детето да може да разкаже какво е направило. Семейно четене вечерта завършва деня добре.

Защо Рибният буквар се казва така?

Букварът на Петър Берон от 1824 г. завършва с илюстрация на кит и делфин. По онова време тези животни са смятани за риби и оттам идва прозвището. Децата обикновено много харесват тази история.

Източници

Автор: Николета Генова, предучилищен педагог, Монтесори преподавател и автор на поредицата неврогимнастики на Vivabook.

Вашият коментар

0