Български празници с деца: календар ноември

Българските празници с деца от ноември до май минават през няколко големи групи традиции: есенните дни на будителите и светците, зимния цикъл от Андреевден и Никулден до Коледа, Васильовден и Йордановден, и пролетните празници от Баба Марта и Лазаровден до Великден и Гергьовден. Всеки от тях има обичай, който детето може да види, пипне или изиграе: да закачи мартеница, да украси сурвачка, да боядиса яйце или да подреди трапезата за Бъдни вечер. По-долу ще намериш календар месец по месец с кратко обяснение на всеки празник и идеи как да го превърнете в спокойно семейно занимание.

Накратко

Между ноември и май в българския календар има поне петнайсет празника с народни обичаи, които са подходящи за деца.
Традициите около 1 март са вписани през 2017 г. в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, заедно с Румъния, Северна Македония и Молдова.
Сурва в Пернишко, празникът на сурвакарите на 13 и 14 януари, е вписан в същия списък на ЮНЕСКО през 2015 г.
За деца 3–5 години е достатъчно едно просто действие на празник; за 6–10 години можете да добавите разказ, рецепта или малък проект.
Детето запомня празника най-добре, когато има своя роля в него, а не когато само гледа.

Защо да празнуваме българските празници с децата?

Празниците дават на годината ритъм, който детето може да усети. То още не разбира какво е „месец ноември“, но разбира, че „когато дойде Никулден, баба прави риба“ и „когато видим щъркел, ще закачим мартеницата на дървото“.

Народните обичаи са и много практични за развитието на детето. Те включват ръце (месене, връзване на конци, боядисване), език (благословии, наричания, разказ) и общуване (гости, ходене от къща на къща, споделена трапеза). Ако искаш да разбереш защо тези моменти остават в паметта, виж и статията ни какво помнят децата от празниците.

Не е нужно да спазвате всеки обичай. Изберете тези, които ви носят радост, и ги повтаряйте всяка година.

Кои български празници идват от ноември до май?

Таблицата е ориентир за основните празници в този период. Датите на Лазаровден, Цветница и Великден се местят всяка година, затова ги проверявай в календара.

Месец	Празник и дата	Обичай в една дума	Занимание с детето
Ноември	Ден на народните будители (1 ноември)	Благодарност	Рисунка или писмо за любим учител или книга
Ноември	Архангеловден (8 ноември)	Имен ден	Поздрав за познат Михаил, Гаврил или Ангел
Ноември	Андреевден (30 ноември)	Варено зърно	Варене на царевица или жито, приказка за мечката
Декември	Никулден (6 декември)	Риба и хляб	Месене на питка, разказ за морето
Декември	Игнажден (20 декември)	Първият гост	Кой ще е „полазник“ у дома
Декември	Бъдни вечер и Коледа (24–26 декември)	Трапеза и коледари	Броене на ястията, питка с паричка
Януари	Васильовден, Нова година (1 януари)	Сурвачка	Украсяване на сурвачка, благословии
Януари	Йордановден (6 януари)	Кръст във водата	Разказ за смелите плувци
Януари	Бабинден (8 или 21 януари)	Почит към бабите акушерки	Картичка за баба
Февруари	Трифон Зарезан (1 или 14 февруари)	Лозарите	Разговор за това как расте гроздето
Януари–март	Кукерски игри (около Нова година и преди Великите пости)	Маски и звънци	Маска от картон и хартиени ленти
Март	Баба Марта (1 март)	Мартеница	Усукване на червен и бял конец
Март	Освобождението (3 март)	Национален празник	Разглеждане на знамето и карта на България
Март–април	Лазаровден и Цветница (събота и неделя преди Великден)	Венчета и цветя	Плетене на венче, поздрав за „цветните“ имена
Април–май	Великден (подвижен)	Червени яйца	Боядисване с лучени люспи, чукане на яйца
Май	Гергьовден (6 май)	Роса и зеленина	Сутрешна разходка в тревата
Май	Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура (24 май)	Буквите	Изписване на името с големи букви, цветя за учителя

Кои есенни празници можем да отбележим с детето през ноември?

Ноември започва с Деня на народните будители на 1 ноември. Това е удобен повод да поговорите с детето за хората, които учат другите: учителите, авторите на книжки, библиотекарите. Подробно сме писали как да представите празника в статията Ден на народните будители за деца.

На 8 ноември е Архангеловден, когато източноправославните християни почитат архангелите Михаил, Гаврил и Рафаил. За децата това е преди всичко денят, в който празнуват всички Михаиловци, Ангеловци и Гавриловци. Повече за празника и как да го разкажете има в статията ни за Архангеловден.

На 30 ноември е Андреевден, наричан в народната традиция и Мечкин ден. Според поверието оттук нататък денят започва да расте с по едно зрънце. В много домове се вари гърне с различни зърна и бобови, а в някои места варена царевица се хвърля в комина за мечката, за да не пакости на нивите. За децата това е чудесен повод за занимание с броене, сортиране и пресипване на зърна.

Как да разкажем зимните празници на детето?

Зимата е най-богатият сезон на обичаи. Затова е добре да не претоварвате детето, а да изберете по едно действие за всеки празник.

Никулден и Игнажден

На Никулден, 6 декември, у нас традиционно се приготвя риба, най-често шаран, и се меси обреден хляб. Свети Никола е почитан като покровител на моряците и рибарите, затова децата лесно свързват празника с морето. На Игнажден, 20 декември, според народната вяра започва новата година. Първият човек, който влезе в къщата, се нарича полазник и се вярва, че от него зависи каква ще е годината. Детето може да бъде полазник у баба и дядо, като влезе с пожелание за здраве.

Бъдни вечер и Коледа

На Бъдни вечер трапезата е постна, а броят на ястията е нечетен. Най-възрастният в семейството разчупва питката, в която е скрита паричка, и раздава по парче на всеки. Който намери паричката, по поверието ще има късмет през годината. След полунощ коледарите обикалят къщите с песни и благословии. За детето е вълнуващо да брои ястията, да помогне с питката и да чака кой ще намери паричката. Ако искаш празниците да минат по-спокойно и без много екрани, виж и статията ни Коледа без екрани.

Васильовден, Йордановден и Бабинден

На 1 януари, Васильовден, децата сурвакат: с украсена дрянова пръчка, сурвачка, леко потупват близките по гърба и им пожелават здраве и берекет. Червеният конец на сурвачката е задължителен, а останалата украса може да е от пуканки, сушени плодове и вълна. Домакините даряват сурвакарите с дребни подаръци или плодове. На същия ден в баницата се слагат късмети. В Пернишко на 13 и 14 януари се провежда празникът Сурва с маскирани сурвакари, вписан от ЮНЕСКО в списъка на нематериалното културно наследство.

На 6 януари, Йордановден, свещеникът хвърля дървен кръст във водата, а младите мъже се състезават кой пръв ще го извади. Вярва се, че който го хване, носи здраве на дома си. В Калофер мъжете играят хоро в ледените води на Тунджа. Бабинден пък е празник на бабите акушерки, които са помагали при раждането на децата. Той е хубав повод детето да направи картичка за своята баба.

Какви пролетни празници и обичаи има от март до май?

На 1 март си подаряваме мартеници от бял и червен конец. Носим ги, докато видим щъркел, лястовица или цъфнало дърво, и тогава ги закачаме на клонче. Баба Марта в народните представи е капризна старица с бързо сменящо се настроение, а мартеницата е пожелание за здраве. Традициите около този ден са вписани от ЮНЕСКО като общо нематериално наследство на България, Румъния, Северна Македония и Молдова. На 3 март отбелязваме Освобождението, свързано със Санстефанския мирен договор от 1878 г.

През пролетта идват и празниците с подвижна дата. На Лазаровден, в събота преди Цветница, момичетата лазарки обикалят с песни и венчета на главите. На Цветница се освещават върбови клонки, а имен ден имат всички с имена на цветя. На Великден се боядисват яйца, като в много домове ги оцветяват с лучени люспи, а децата се състезават чие яйце ще остане цяло при чукането.

На 6 май, Гергьовден, по традиция се приготвя агне, а рано сутрин хората са се търкаляли или са се умивали в росата за здраве. Сезонът завършва на 24 май с празника на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура. Ако детето вече се интересува от буквите, разгледайте заедно и глаголицата за деца.

Какви занимания за празниците да изберем според възрастта?

3–4 години: едно сетивно действие на празник. Пресипване на зърна на Андреевден, месене на тесто на Никулден, усукване на два конеца на Баба Марта, търкаляне на боядисано яйце.
5–6 години: малък проект с ръцете и кратък разказ. Сурвачка с конци и пуканки, мартеница с две фигурки, броене на ястията за Бъдни вечер, рисуване на шевица за картичка.
7–10 години: роля и отговорност. Детето може да научи и да изрече благословия, да подреди трапезата, да напише кратък календар на семейните празници, да потърси на картата Калофер или Перник.

Добре е да говорите с детето за обичаите простичко и неутрално: „Така са правели хората едно време, защото са вярвали, че…“. Така то научава традицията като част от културата, без да е нужно да я обяснявате с повече подробности, отколкото може да поеме.

Каква игра да направим за целия празничен сезон?

Ето една игра, „Календарът на баба“, която можете да правите през цялата зима и пролет. Вземете голям лист и го разделете на седем полета: ноември, декември, януари, февруари, март, април и май. Всеки път, когато дойде празник, детето рисува в полето на месеца малък знак: зрънце за Андреевден, рибка за Никулден, сурвачка за Нова година, мартеница за 1 март, яйце за Великден. Под рисунката вие записвате една дума, която детето е казало за празника.

До май листът се превръща в лична карта на годината. Пазете го и го извадете отново следващата есен. Повече идеи за обичаи, които се предават в семейството, ще намериш в статията семейни традиции, които си струва да създадете с децата.

Кои са честите грешки при празниците с деца?

Твърде много наведнъж. Един обичай, направен с удоволствие, е по-ценен от пет, направени набързо.
Детето само гледа. Дайте му роля: да носи хляба, да сурвака, да закачи мартеницата.
Обяснения, по-дълги от играта. На 4 години стига едно изречение. Подробностите ще дойдат с годините.
Страх вместо любопитство. Кукерите и маските може да плашат малките деца. Покажете маската отблизо, нека детето я пипне, и не настоявайте, ако не иска.

Кои книжки и игри помагат да разкажем традициите?

Ако искаш да превърнеш народните символи и игри в занимание у дома, помагат книжки, в които традицията е разказана на езика на детето. Приказни шевици е приказка за българските шевици с героя Виво, а Умни шевици превръща народните мотиви в упражнения за двете ръце. В електронния наръчник Игри от детството на мама и баба ще намериш игри, които децата са играли навремето и които пасват чудесно на празничните събирания.

Често задавани въпроси

Кои са най-важните български празници за децата?

За повечето семейства това са Коледа, Нова година със сурвакането, Баба Марта и Великден, защото имат ясни действия, в които детето участва. Към тях лесно се добавят Никулден, Андреевден и Гергьовден. Изберете тези, които са важни за вашето семейство.

От каква възраст детето разбира празниците?

Още около 2–3 години детето се радва на ритуала и запомня отделни действия. Около 5–6 години започва да очаква празника и да пита защо се прави нещо. Тогава е подходящо да разказвате и малко повече за смисъла на обичая.

Как да обясним религиозните празници на детето?

Можеш да ги разказваш като част от културата и историята: какво са правили хората и в какво са вярвали. Всяко семейство решава само колко да добави от своите лични убеждения. Важното е разказът да е спокоен и разбираем за възрастта.

Как да направим сурвачка с детето?

Нужни са ви дрянова или друга гъвкава пръчка, червен вълнен конец, пуканки, сушени плодове и цветна вълна. Детето може да нанизва пуканки на конец и да връзва украсата, а вие помагате с огъването на пръчката.

Източници

Автор: Николета Генова, предучилищен педагог, Монтесори преподавател и автор на поредицата неврогимнастики на Vivabook.

Български празници с деца: календар на традициите от ноември до май Leave a comment