Майка подкрепя сина си при четене у дома, следейки реда с пръст, тема дислексия

Дислексия при децата: признаци по възраст и кога да говорите със специалист Leave a comment

Дислексията при децата е езиково обусловена специфична трудност в ученето, която засяга най-вече разпознаването на думите, плавното четене и правописа, и няма връзка с интелигентността. Първите признаци често се виждат още в предучилищна възраст: трудно запомняне на римички и имена на буквите, а по-късно трудно свързване на буква и звук. Ако забелязваш няколко такива признака, които не отминават с времето, най-добрата стъпка е спокоен разговор с учителя и консултация с логопед или друг специалист.

Накратко

  • Дислексията е езиково обусловена трудност в ученето, която засяга разпознаването на думи, плавното четене, правописа и писането.
  • Тя няма връзка с интелигентността: децата с дислексия не са по-малко умни от връстниците си.
  • Дислексията често се среща в семейства, в които родителите също са имали трудности с четенето или правописа.
  • Обръщането на букви е често срещано и нормално до около 7-годишна възраст и само по себе си не е признак на дислексия.
  • Дислексията е за цял живот, но с навременна и подходяща подкрепа много деца се научават да четат и пишат добре.

Какво е дислексия?

Дислексията е начин, по който мозъкът обработва езика различно. Международната асоциация по дислексия я определя като езиково обусловена трудност в ученето, при която основните затруднения са с разпознаването на думите, плавността при четене, правописа и писането. Повечето хора с дислексия трудно различават отделните звукове в думите, а оттам и трудно ги свързват с буквите.

Важно е да се каже ясно: дислексията не е признак на мързел, на слаба воля или на по-нисък интелект. Много деца с дислексия са любопитни, с богато въображение, бързо схващат идеи и отлично разбират приказки, които им се четат на глас. Трудността е в техниката на четенето, а не в мисленето.

Често се смята, че децата с дислексия „виждат буквите обърнати“. Няма доказателства, че е така: специалистите поставят основната трудност в обработката на звуковете на речта, а не в зрението. Тази заблуда понякога кара родителите да търсят решение на грешното място.

Какви са причините за дислексия?

Точните причини все още не са напълно изяснени. Изследванията с образна диагностика показват разлики в развитието и функционирането на мозъка при хората с дислексия. Известно е също, че тя често се среща в семейства: ако някой от родителите е имал сериозни трудности с четенето или правописа, вероятността и детето да има такива е по-голяма.

Дислексията не е причинена от възпитанието, от твърде много или твърде малко четене вкъщи, нито от това, че детето е било „мързеливо“. Затова, ако разпознаеш признаците, не търси вина в себе си. По-полезно е да насочиш енергията към това да разбереш какво се случва и какво помага.

Какви са признаците на дислексия според възрастта?

Признаците се променят с възрастта, защото се променят и задачите, които детето има. Един признак сам по себе си не означава дислексия. Тревожно е, когато няколко признака се срещат заедно, продължават във времето и детето изостава от връстниците си въпреки подкрепата.

Възраст Признаци, на които да обърнеш внимание Какво е нормално за възрастта
3–5 г. (предучилищна) Трудно запомня познати римички и стихчета; не долавя кои думи се римуват; трудно запомня имената на буквите, дори на тези в собственото си име; продължава да говори „бебешки“ дълго след връстниците си; в семейството има трудности с четенето. Да не знае всички букви; да бърка някои звукове като „р“ и „л“ до около 5–6 години.
5–7 г. (подготвителна група и първи клас) Не свързва буквата със звука; прави грешки при четене, които не съответстват на буквите (чете „кученце“ вместо „куче“); трудно разделя думата на звукове; избягва четенето или се ядосва, когато трябва да чете. Да чете бавно, сричка по сричка; да обръща букви като „б“ и „д“ или да пише огледално.
7–10 г. (начален етап) Продължава да разчита думите много трудно; чете бавно и налучква; бърка думи, които звучат подобно; избягва да чете на глас; има упорити трудности с правописа и почерка; трудно запомня поредици като дните на седмицата. Отделни правописни грешки; по-бавно четене на нови и дълги думи.

Обръщането на букви признак на дислексия ли е?

Много родители се тревожат, когато детето пише „б“ вместо „д“ или пише цифрите огледално. Обръщането на букви е често срещано и типично приблизително до втори клас, а повечето деца, които обръщат букви преди 7-годишна възраст, нямат дислексия. Повечето израстват от този навик с напредването на четенето и писането.

Ако обръщането продължава и след края на втори клас, заедно с други трудности, е добре да поговориш с учителя. Но самото обръщане на букви при 5- или 6-годишно дете е нормален етап от развитието и не е повод за тревога.

Силните страни, които често съпътстват дислексията

Изследователите от Йейлския център за дислексия описват и силни страни, които често се срещат при тези деца: любопитство, живо въображение, способност бързо да схващат общата идея, богат речник при слушане, интерес към пъзели и конструиране, добро разбиране на истории, които им се четат. Да забележиш тези силни страни е също толкова важно, колкото да забележиш трудностите, защото на тях детето стъпва, за да запази увереността си.

Има ли тест за дислексия?

В интернет има много въпросници, наречени „тест за дислексия“. Те могат да ти помогнат да подредиш наблюденията си, но не поставят диагноза. Оценката се прави от специалисти, най-често логопед, психолог или специален педагог, които проверяват четенето, правописа, звуковия анализ, речта и паметта, а понякога насочват и към проверка на слуха и зрението, за да изключат други причини.

Преди консултацията можеш да си подготвиш кратки бележки: какво точно затруднява детето, от кога, какво казва учителката, има ли в семейството подобни трудности. Можеш да донесеш и тетрадки или примери за писане. Това прави разговора много по-полезен.

Какво можем да направим у дома?

Домашните занимания не заместват работата със специалист, но създават спокойна и подкрепяща среда, в която детето не се чувства провалено. Ето няколко стъпки, които много родители намират за полезни.

  1. Четете на глас всеки ден. Така детето се наслаждава на историите и разширява речника си, без напрежението от собственото четене. Повече за това има в статията защо е важно да четем на децата си.
  2. Играйте със звуковете. Римички, „Коя дума започва със „с“?“, пляскане на срички. Звуковите игри са в основата на ранното четене.
  3. Включете повече сетива. Буква от пластилин, буква, написана с пръст в ориз или пясък, буква, оформена с тялото. Многосетивният подход е в основата на структурираното обучение по четене, което специалистите препоръчват при дислексия.
  4. Кратко и редовно. 10 минути всеки ден са по-полезни от един дълъг час веднъж седмично.
  5. Хвалете усилието, а не резултата. „Видях колко се постара“ пази мотивацията повече от „Браво, без грешка“.
  6. Пазете силните страни. Спорт, рисуване, конструиране, музика: детето трябва да има места, където се чувства успешно.

Занимания по възраст

Възраст Занимание Какво упражнява
3–5 г. Римички и броилки с пляскане; „Намери нещо, което започва с…“ Слухово внимание, ритъм, звуков анализ
5–6 г. Букви от пластилин или конец; рисуване на ченгелчета и пътечки Връзка буква-звук, фина моторика
6–8 г. Четене с пръст под реда; кратки текстове с картинки; редуване: ти четеш изречение, детето едно Плавност, проследяване на реда
8–10 г. Аудио приказки, следени с текста; игри с думи и кръстословици с картинки Речник, разбиране, увереност

Ако детето има трудности и с почерка, виж и статията за дисграфията при децата, тъй като двете трудности понякога вървят заедно.

Какви са честите грешки на родителите?

Първата грешка е да чакаме детето „само да проговори“ или „само да прочете“. Ранното откриване е от ключово значение и колкото по-рано детето получи подходяща подкрепа, толкова по-малко се натрупват трудностите и разочарованието. Това не значи да се паникьосваш при всяка грешка, а да не отлагаш консултацията, ако признаците продължават.

Втората грешка е повече от същото: още и още четене на глас пред родителя, всеки ден по един час, с поправяне на всяка дума. Така детето започва да свързва четенето с напрежение. Третата грешка е сравняването с братя, сестри и съученици. Децата с дислексия често вече са усетили, че нещо им е трудно, и сравнението само подкопава увереността им.

Кога да потърсите специалист?

Потърси консултация с логопед, психолог или специален педагог, ако:

  • на 5–6 години детето все още трудно запомня имената на буквите и не долавя рими, въпреки игрите вкъщи;
  • в първи клас не свързва буквите със звуковете и не може да разчете прости думи;
  • след втори клас чете много бавно, налучква думите и избягва да чете на глас;
  • има упорити трудности с правописа, които не намаляват въпреки упражненията;
  • забелязваш, че детето губи увереност, казва „аз съм глупав“ или отказва да ходи на училище заради четенето;
  • в семейството има някой с дислексия и забелязваш сходни признаци.

Добре е да поговориш и с личния лекар, за да се проверят слухът и зрението, тъй като и те могат да затрудняват четенето. Специалистът ще предложи подходящ план, а често училището също може да включи допълнителна подкрепа.

Кои занимания подкрепят вниманието и координацията у дома?

Неврогимнастиките не са лечение и не заместват работата със специалист. Те са занимания с молив и двете ръце, които много родители и педагози ползват у дома, за да упражняват вниманието, координацията око-ръка и ориентацията на листа, в спокойна, игрова форма и без екран. За детето те често са приятна почивка, в която не чете, но работи съсредоточено.

„Методът Зиг-Заг“ е подходящ за деца от около 3 години и започва с прости движения с двете ръце. „Тук-Там“ е за деца от около 4 години и упражнява ориентацията „ляво-дясно“ и „горе-долу“, а „Умни Пътечки“ предлага пътечки за проследяване, които тренират ръката преди писането.

Често задавани въпроси

Каква е разликата между дислексия и обикновени трудности с четенето?

Много деца четат бавно в началото и това е нормално. При дислексията трудностите със свързването на букви и звукове продължават въпреки обучението и подкрепата и детето изостава трайно от връстниците си. Само специалист може да направи тази разлика.

Може ли дислексията да се забележи преди училище?

Да, някои ранни признаци се виждат в предучилищна възраст: трудно запомняне на римички и имената на буквите, трудно долавяне на рими. Те не означават непременно дислексия, но са повод за повече звукови игри и наблюдение. Ако продължават след 5–6 години, добре е да се консултираш с логопед.

Минава ли дислексията с възрастта?

Дислексията е за цял живот, но проявите ѝ се променят с времето. С навременна и подходяща подкрепа много деца се научават да четат и пишат добре. Затова ранното откриване е толкова важно.

Детето ми обръща буквите. Дислексия ли е?

Не непременно. Обръщането на букви е често срещано и нормално приблизително до 7-годишна възраст и повечето деца израстват от него. Ако продължава след втори клас заедно с други трудности, поговори с учителя.

Децата с дислексия по-малко интелигентни ли са?

Не. Дислексията няма връзка с интелигентността. Много деца с дислексия имат силно въображение, богат речник при слушане и отлично разбиране на истории, които им се четат.

Източници

Тази статия е с информационна цел и не замества консултация с логопед, психолог, специален педагог или лекар. Описаните занимания и книжки не са лечение и не диагностицират дислексия.

Автор: Николета Генова, предучилищен педагог, Монтесори преподавател и автор на поредицата неврогимнастики на Vivabook.

Вашият коментар

0