Black Friday: до −58%, мистериозен подарък на стойност от 8 до 15 € за всяка поръчка над 60 € и курс подарък при покупка над 30 €
Момиченце прегръща тъжно по-малко момче на килима у дома – първи прояви на емпатия при децата

Емпатия при децата: как се учи и игри по възраст Leave a comment

Емпатията при децата е умението да забележат как се чувства другият, да си представят ситуацията от неговата гледна точка и да откликнат с грижа. Тя не е вродена „готова“, а се учи постепенно: първите признаци се появяват около 2 години, когато детето забелязва, че някой плаче, а между 4 и 7 години се оформя способността да утеши и да види нещата през очите на другия. Най-много детето научава от това как възрастните се отнасят към него и към другите, а игрите и разговорите след конфликт превръщат емпатията в навик.

Накратко

  • Емпатията има три части: да забележиш чувството на другия, да разбереш защо го изпитва и да направиш нещо, за да помогнеш.
  • Около 2 години много деца спират или се натъжават, когато някой плаче; около 4 години утешават приятел, например с прегръдка.
  • Детето учи емпатия първо като я преживява: когато възрастните разбират неговите чувства.
  • Силните емоции като гняв и срам блокират емпатията, затова умението да назоваваш и успокояваш чувствата е част от урока.
  • Ролевите игри, приказките и разговорът „Как мислиш, че се е почувствал?“ са най-лесните ежедневни упражнения.

Какво е емпатия и защо е важна за детето?

Емпатията е способността да разбереш и да споделиш чувствата на другия човек. Американската организация CASEL, която разработва рамката за социално-емоционално учене, описва емпатията като част от социалната осъзнатост: умението да разбираш гледната точка на другите и да им съчувстваш, включително на хора с различен произход и опит. Тя е свързана и с другите социално-емоционални умения: самоосъзнатостта, умението да управляваш емоциите си и да изграждаш здрави отношения.

За детето емпатията е основата на приятелството. Дете, което забелязва, че съученикът е тъжен, по-лесно се включва в игра, разрешава спорове без бой и бива търсено от другите. Емпатията не прави детето „меко“ или лесно за нараняване. Тя му помага да разбира света на хората, а това е умение за цял живот. Ако искаш да прочетеш повече за по-широкото понятие, виж статията Емоционална интелигентност при децата: какво е и как да я развиваме по възраст.

Как се развива емпатията по възраст?

Емпатията расте заедно с езика, паметта и умението на детето да разбира, че другите мислят различно от него. Ориентирите до 5 години по-долу са по американския Център за контрол на заболяванията (CDC) и Американската академия по педиатрия (AAP), а редът за училищната възраст е педагогическо наблюдение. Всяко дете има свое темпо.

Възраст Какво е обичайно Как да помогнеш
около 2 години Забелязва, когато някой е наранен или разстроен, например спира или се натъжава, когато друго дете плаче. Гледа лицето ти, за да разбере как да реагира. Назовавай чувствата: „Мария плаче, тъжна е, защото падна.“
около 3 години Забелязва другите деца и се включва в игра. Започва да се редува и да дели играчки в малка група, макар и не винаги. Помагай при споровете: „Ти си с колата 5 минути, после Ники.“
около 4 години Утешава някого, който е наранен или тъжен, например прегръща плачещ приятел. Обича да помага. Обясненията защо да се извини започват да имат смисъл. Питай: „Как мислиш, че се чувства той? Какво би го зарадвало?“
около 5 години Спазва правила и се редува в игрите с други деца. Разказва истории и отговаря на въпроси за героите в книжката. Обсъждайте чувствата на героите в приказките.
6–10 години Все по-добре вижда ситуацията от гледната точка на другия и може да мисли за хора извън семейството и приятелите си, ако възрастните го насърчават. Обсъждайте ситуации от училище, включвайте детето в малки дела за другите.

Важно е да не очакваме от 3-годишно дете да дели играчките с удоволствие. Американската академия по педиатрия отбелязва, че на тази възраст децата започват да се редуват, но не винаги, и често имат нужда от насърчението на възрастен. Това е нормален етап, а не липса на емпатия.

Как детето учи емпатия у дома?

Детето не научава емпатия от думите „бъди добър“. Научава я, когато преживее, че някой разбира неговите чувства. Проектът „Making Caring Common“ към Харвардското училище по образование препоръчва на родителите първо да проявяват емпатия към самото дете и да бъдат пример в отношението си към другите. Когато детето чуе „Виждам, че се ядоса, защото кулата падна“, то научава две неща: че чувствата му са разбрани и как звучи разбирането.

Втората стъпка е грижата за другите да бъде ясна семейна ценност, наред с щастието на детето. Третата е практиката: емпатията расте, когато се упражнява, както мускул. Четвъртата е да разширим „кръга на грижата“, тоест детето да мисли не само за семейството и приятелите си, но и за новото дете в групата, за възрастната съседка, за някой, който е различен. И петата, която често се пропуска: детето трябва да може да се справи със собствените си силни чувства, защото гневът, срамът и завистта затварят вратата към чувствата на другите.

Какво да кажеш в ежедневни ситуации

  • Когато детето удари друго дете: първо спри действието спокойно, после: „Виж лицето на Ани. Как мислиш, че се чувства? Какво можем да направим?“
  • Когато види някой да плаче на улицата: „Тази госпожа изглежда разстроена. Понякога и на големите хора им е тъжно.“
  • Когато героят в приказката сгреши: „Защо мислиш, че го е направил? Ти какво би направил на негово място?“
  • Когато ти самата си уморена или ядосана: „Днес съм уморена и затова говоря по-рязко. Не е заради теб.“ Така детето вижда, че и възрастните имат чувства и ги назовават.

Кои игри развиват емпатията по възраст?

За 2–4 години

  • Огледалото на лицата. Правиш тъжно, весело, сърдито или изненадано лице, а детето го повтаря и познава чувството. После се разменяте.
  • Болната играчка. Мечето е „болно“. Детето го завива, дава му „чай“ и го пита как се чувства. Грижата за играчка е първата репетиция на грижата за хората.

За 4–6 години

  • Какво се е случило? Разглеждате картинка в книжка и детето разказва какво чувства всеки герой и защо. Тази игра е близка до историите по картинки, за които сме писали в статията Истории по картинки: игра за развитие на свързаната реч.
  • Обърни ролите. Детето играе мама, а ти играеш детето, което не иска да си ляга. Децата често са изненадващо точни и тази игра им показва ситуацията от другата страна.
  • Кутия на добрините. Всеки ден детето прави едно малко добро нещо за някого и пускате листче с рисунка в кутия. В края на седмицата ги разглеждате заедно.

За 6–10 години

  • Ако бях… Измисляте ситуация („Ако бях новото дете в класа…“) и детето описва как би се чувствало и какво би искало другите да направят.
  • Семеен съвет. Веднъж седмично всеки разказва за нещо трудно и всички предлагат как да помогнат. Детето се учи да слуша, без да прекъсва, и да предлага решения.
  • Две истини. След спор с брат или сестра всеки разказва случилото се от своята гледна точка, а другият трябва да преразкаже чуждата версия, преди да спорят отново.

Още игри, които подкрепят емоционалното развитие, ще намериш в статията Игри за развиване на емоционалната интелигентност при децата.

Как приказките учат на емпатия?

Приказката е безопасно място, в което детето може да се постави на мястото на героя, без да рискува нищо. Когато се страхува заедно с героя, радва се на неговата победа и съжалява за грешката му, то упражнява същото, което прави в истинския живот, когато разбира приятел. Разговорът след четенето удвоява ползата: „Как мислиш, че се е почувствал зайчето, когато никой не искаше да играе с него?“

Затова в нашите книжки приказките са писани с цел детето да разпознае себе си и другите. Пълният комплект „Код Детска градина“ събира 10 приказки за емоциите и живота в детската градина, заедно с Компас за родители, който предлага въпроси за разговор след всяка приказка. Комплектът „Приказкотерапия“ съдържа три книги и аудио, подходящи за спокойни вечери, в които детето слуша и после разказва какво е почувствало. Това са занимания, които много родители и учители ползват, за да отворят разговора за чувствата.

Ето двата комплекта, които подбрахме за разговорите за чувствата:

Кои са честите грешки, когато учим емпатия?

  • Насилствено „Кажи извинявай!“ Извинението без разбиране учи детето на формула, а не на емпатия. Първо помогни на детето да види какво е почувствал другият, после извинението идва по-естествено.
  • Срамуване. „Как не те е срам!“ кара детето да се затвори в своя срам и спира да вижда другия. По-полезно е: „Ани плаче. Хайде да видим как да ѝ помогнем.“
  • Пренебрегване на чувствата на детето. „Няма нищо, не плачи“ учи детето, че чувствата трябва да се крият. Дете, чиито чувства са разбрани, по-лесно разбира чувствата на другите.
  • Очакване на зряла емпатия твърде рано. Двегодишното дете, което взима играчка от друго дете, не е безчувствено. То просто още не може да задържи едновременно своето желание и чувствата на другия.

Кога да потърсите специалист?

Повечето деца развиват емпатия постепенно и с много колебания. Струва си да поговориш с педиатър, детски психолог или с учителката, ако детето на 4–5 години изглежда трайно безразлично към плача или болката на другите, ако често наранява умишлено деца или животни, ако трудно поддържа контакт с връстници или ако е постоянно затворено, тъжно или тревожно. Разговорът със специалист не означава диагноза, а помага да разбереш какво стои зад поведението. Ако темата е трудностите в общуването, виж и статията Детето ми трудно общува: как да му помогна.

Често задавани въпроси

Може ли емпатията да се научи, или детето се ражда с нея?

Детето се ражда с предразположеност да реагира на чувствата на другите, но умението се развива с опит. Емпатията расте, когато детето преживява разбиране и има възможност да я упражнява. Затова поведението на възрастните около него има голямо значение.

Защо детето ми не иска да дели играчките си?

Около 3 години децата тепърва се учат да се редуват и да делят, и често имат нужда от помощ. Нежеланието да дели не означава липса на емпатия, а е нормален етап. Помага ясно правило, например таймер за редуване, и похвала, когато детето сподели.

Какво да правя, ако детето се смее, когато някой се удари?

Малките деца понякога се смеят от изненада или неудобство, а не от злоба. Спокойно назови какво се е случило: „Той се удари и го боли.“ Попитай как може да помогне. Ако това се повтаря често и при по-голямо дете, поговори с учителката или специалист.

Може ли детето да е „прекалено“ емпатично?

Някои деца силно се вълнуват от чуждата болка, например плачат дълго след тъжен филм. Това не е проблем само по себе си, но такива деца имат нужда от помощ да се успокоят и да различат своите от чуждите чувства. Говори с детето за това, че може да съчувства и в същото време да бъде добре.

Кои книги помагат за разговори за емпатия?

Подходящи са приказки, в които героят преживява трудна ситуация и се променя, особено ако са близки до живота на детето: детската градина, приятелството, новото бебе в семейството. Ползата идва най-вече от разговора след четенето, а не само от самата книга.

Източници

Тази статия е с информационна цел и не заменя консултацията с педиатър, детски психолог или друг специалист. Описаните книги и игри са занимания за общуване в семейството, а не терапия.

Автор: Николета Генова, предучилищен педагог, Монтесори преподавател и автор на поредицата неврогимнастики на Vivabook.

Вашият коментар

0