Как детското мислене влияе на поведението?

„Не ме бива за нищо.“
„Никой не иска да си играе с мен.“
„Сигурно пак ще объркам нещо.“

Това не са просто думи на дете, изречени на глас. Това са мисли, които, веднъж прокраднали се в съзнанието на детето, започват да влияят на неговото поведение. Всеки ден и във всяка ситуация.

Много често родителите се фокусират върху поведението на детето: защо проявява агресия, защо отказва да опита отново, когато веднъж не е успяло, защо избухва, когато нещо не се получи според очакванията му. Но рядко се вниква по-дълбоко в причините за това – към мислите, които стоят зад тези реакции.

Вътрешният диалог: тих, но въздействащ

Децата не се раждат с умението да различават фактите от собствените си интерпретации. Когато сбъркат в нещо, не си казват: „Това беше трудно, ще опитам отново.“
Те започват да си мислят, че не ги бива.

Когато другите деца ги изключат от игра, не осъзнават, че може би моментът е бил неподходящ. В тех се загнездва усещането, че не ги харесват, че не са като останалите.

И именно от тук започва всичко:

Мислите оформят самочувствието.
Самочувствието оформя поведението.
А поведението оформя бъдещето.

Какво поведение може да предизвика една вкоренена мисъл

„Аз не мога.“
➤ Детето се отказва преди да е започнало, избягва предизвикателства, страхува се да опита.
„Те не ме харесват.“
➤ Появява се агресия, затваряне в себе си, недоверие към връстниците.
„Все греша.“
➤ Страх от провал, притеснителност, нужда от постоянно одобрение.

Как можем да коригираме този вътрешен диалог

Вашата роля като родител не е да убеждавате детето, че всичко ще се оправи. Вашата роля е да го научите да мисли позитивно – по начин, който подкрепя вярата му в себе си.

❶ Назовавайте усилието, не резултата
Вместо: „Браво, ти си най-добрият!“
Опитайте с: „Ти много се постара. Опита нещо ново, а това изисква смелост.“

❷ Представете неуспеха като стъпка
„Не се получи веднага, но пък си една крачка по-близо до успеха.“
„Всеки греши, важното е какво научаваш от неуспеха.“

❸ Бъдете огледалото на позитивния вътрешен глас
Ако детето казва: „Аз не мога“.
Отговорете: „Не можеш днес, но може би утре ще успееш.“

Думите на родителите оформят в голяма степен мислите на децата

Вашият подход към неуспехите оформя първия вътрешен глас, който детето ще чуе. А с времето той ще се превърне в негов собствен. Затова най-доброто, което можете да дадете на децата си, не е рецепта за успех, а вяра, че каквото и да се случи, те могат да се справят.

Разбирайки връзката между детските мисли и поведение, можем не само да помогнем на детето да се почувства по-уверено, но и да му дадем полезни инструменти, с които то да се развива щастливо. Затова създаваме нашите книжки с внимание към емоциите, мисленето и нуждите на всяко дете. Те насърчават самостоятелността, подкрепят увереността и развиват умения, които изграждат здрав вътрешен свят.