Митът за „умното“ и „талантливото“ полукълбо: Новият прочит на детското развитие Leave a comment

Представете си следната ситуация. Малката Ели седи над учебника по математика. Лицето ѝ е подпряно на ръчичката, а погледът ѝ отдавна е избягал през прозореца, проследявайки полета на една птица. Майка ѝ, наблюдаваща отстрани, си мисли с лека въздишка: „Е, тя просто е артистична натура. Дясното ѝ полукълбо е по-силно, математиката никога няма да ѝ е страст.“

Звучи ли ви познато? Често бързаме да поставим етикет на децата си – „той е логик“, „тя е творческа личност“ – вярвайки в стария мит, че лявото и дясното полукълбо на мозъка работят като две отделни, конкуриращи се територии. Истината обаче е много по-вълнуваща и даваща надежда.

Науката за „пластичния“ мозък

Детският мозък не е предварително начертана карта с фиксирани граници. Той е по-скоро като градина, която се оформя според това колко я поливаме и какви семена засаждаме. Това е концепцията за невропластичност – невероятната способност на мозъка да създава нови връзки във всяка секунда, докато детето учи, играе или просто изследва света.

Когато казваме „той не е добър в това“, ние неволно поставяме преграда пред тази пластичност. Всъщност, най-добрите резултати идват не когато развиваме само едната „страна“, а когато помагаме на двете полукълба да работят в екип. Математиката изисква въображение, а рисуването – прецизност и логика.

Как да забележим нуждите на детето в ежедневието?

Всеки родител познава онези моменти на „прегряване“. Когато детето е разсеяно, когато координацията му сякаш му изневерява или когато трудно задържа вниманието си върху една задача за повече от две минути. Това не са дефицити, които трябва да „поправяме“. Това са сигнали, че мозъкът има нужда от малко помощ, за да се интегрира – да свърже движението на тялото с мисловния процес.

Как можем да помогнем, без да натискаме?

Подкрепата не означава повече уроци. Тя означава създаване на среда, в която мозъкът се чувства в безопасност и предизвикан едновременно.

• Движението е мисъл: Насърчавайте игри, които включват координация между лявата и дясната страна на тялото.
• Приемане на различността: Разберете, че всяко дете има свой собствен „когнитивен профил“. Това, което работи за съседското дете, може да не е подходящо за вашето – и това е прекрасно.
• Време за тишина: В свят, залят от дигитални стимули, мозъкът има нужда от дейности, които „приземяват“ вниманието.

Силата на заниманията без екран

Всички знаем колко лесно е да подадем таблета, когато имаме нужда от малко мир. Но екраните често предлагат пасивна консумация, която не изисква от мозъка да изгражда сложни невронни пътеки. Истинската магия се случва, когато детето използва ръцете си.

Когато ангажираме фината моторика, погледа и мисълта едновременно, ние правим своеобразна „мозъчна гимнастика“. Това са онези моменти на пълно потапяне, в които координацията между окото и ръката изгражда мостове между полукълбата.

Точно тук идва ролята на инструментите, които подпомагат този процес по деликатен и забавен начин. В нашата практика и в търсенето на най-доброто за децата, открихме, че едни от най-ефективните занимания са тези, които изискват работа с двете ръце едновременно.

Книжките с мозъчни гимнастики на Издателство Vivabook са създадени именно с тази мисия. Те не са просто сборници със задачи. Те са покана за детето (а и за нас, възрастните!) да се концентрира, да координира движенията си и да активира целия си потенциал чрез специфични упражнения.

Независимо дали се използват у дома за спокоен завършек на деня, в училище или дори в терапевтична среда, тези занимания помагат за:

• Подобряване на фокуса и паметта;
• Развитие на фината моторика;
• Намаляване на стреса чрез ритмични, осъзнати движения.

А в края на краищата, нашата цел като родители не е да създадем „перфектни“ деца, а да им дадем увереността, че техният мозък е способен на чудеса, стига да му дадем правилните инструменти и много любов.

Вижте книжките с мозъчни гимнастики тук: