Мозъчна акробатика: как непривичното движение тренира вниманието на децата и пази мозъка млад Leave a comment

Невронауката от последните двайсет години показва, че мозъкът се променя, когато тялото учи нещо ново. Неврогимнастиките използват точно този механизъм – и са достъпни за всяко семейство.

През 2004 г. списание Nature публикува кратко изследване, което бързо става класика. Германски невролози под ръководството на Богдан Драгански учат група млади хора да жонглират с три топки. След три месеца ядрено-магнитният резонанс показва увеличаване на сивото вещество в зоните, които обработват движението и пространството. Когато участниците спират да жонглират, промяната постепенно намалява. Четири години по-късно същият екип повтаря експеримента с хора над петдесетгодишна възраст. Те се учат по-бавно, но мозъците им показват сходни промени, а освен това и в хипокампа – структура, ключова за паметта.

Това е може би най-ясната илюстрация на принципа, на който се основават неврогимнастиките: мозъкът се променя не от повторението на познатото, а от усилието да овладее непознато движение.

Какво представляват неврогимнастиките

Неврогимнастиките са система от упражнения, които съчетават движение, координация и мисловна задача. Характерно за тях е, че двете страни на тялото работят едновременно, но не еднакво: едната ръка прави едно, другата – друго; ръката пресича средната линия на тялото; движението се съчетава с ритъм, броене или реч. Изпълняват се седнали или прави, с цялото тяло или само с пръстите, а част от тях – с молив и хартия.

Връзката между движението и мисленето е описвана още от педагози като Мария Монтесори, а днес е обект на сериозни изследвания. Невроучената Адел Даймънд от Университета на Британска Колумбия обобщава през 2000 г. данни, които показват, че моторното и когнитивното развитие са много по-тясно свързани, отколкото се е смятало, и че малкият мозък и префронталната кора често се активират заедно.

Какво тренират при децата

Когато двете ръце трябва да правят различни движения, мозъкът решава задача, която за малкото дете е истинско предизвикателство: да не позволи на едната ръка да копира другата. При децата в предучилищна възраст т.нар. огледални движения са нормални и постепенно намаляват с узряването на мазолестото тяло – снопа нервни влакна, който свързва двете полукълба и се развива през цялото детство. Потискането на излишното движение е форма на инхибиторен контрол – една от изпълнителните функции, от които зависи способността на детето да се съсредоточава, да изчаква и да довършва започнатото. Доколко подобни упражнения подобряват вниманието и в други ситуации, все още се изследва, но логиката на връзката е ясна.

Ефектът не се изчерпва с вниманието. Американско изследване на Дейвид Грисмър и колеги (2010), обединило данни от няколко дългосрочни проучвания, установява, че фината моторика при постъпване в училище е силен предиктор за по-късните резултати по математика и четене – за математиката почти толкова силен, колкото вниманието. Най-показателни се оказват задачите за прерисуване на фигури, които съчетават зрение, пространство и движение. Става дума за връзка, а не за доказан ефект от тренировка, но тя показва колко важна е ръката за ученето.

Едно честно уточнение

Около темата „гимнастика за мозъка“ има и много преувеличения. Някои комерсиални програми обещават по-добро четене или „балансиране на полукълбата“ без доказателства, а популярното деление на „лявомозъчни“ и „дясномозъчни“ хора не се потвърждава от изследванията. Стойността на неврогимнастиките е другаде: в новото, постепенно усложняващо се движение, в концентрацията, която то изисква, и в редовността. Това са механизмите, за които науката има данни.

Алтернатива на екрана

Проучване на Шери Мадиган и колеги, публикувано в JAMA Pediatrics през 2019 г., проследява 2441 деца в Канада. Повече време пред екрана на две и на три години е свързано с по-слаби резултати на тестовете за развитие година-две по-късно, включително в моториката, комуникацията и решаването на проблеми. Връзката е умерена, а авторите посочват, че рискът е най-вече в това, което екранът измества: активната игра и общуването с възрастен.

Неврогимнастиките предлагат точно тези две неща. Детето действа, вместо да наблюдава, а възрастният неизбежно се включва, защото упражненията са предизвикателство и за него.

И за възрастните

Изследването с жонглиращите възрастни дава практичен извод: мозъкът запазва способността си да се променя, но промените се поддържат само докато упражнението продължава – при спиране те отслабват. Рутината, колкото и сложна да е, не го тренира. Затова неврогимнастиките са подходящи и за баби и дядовци, а когато внук и баба учат едно и също движение, двамата започват от една и съща позиция.

Пет упражнения за начало

1. „Ухо – нос“. Дясната ръка хваща носа, лявата – дясното ухо. При пляскане ръцете сменят местата си.
2. „Юмрук – длан“. Едната ръка е свита в юмрук, другата е с отворена длан. По сигнал двете се сменят едновременно.
3. Кръстосан марш. Лакътят докосва противоположното коляно, докато детето брои напред, а по-късно – назад.
4. Различни фигури във въздуха. Едната ръка рисува кръг, другата – линия нагоре и надолу.
5. „Пръстчета“. Палецът докосва последователно останалите пръсти – първо с едната ръка, после с двете едновременно, а накрая в противоположни посоки.

Започвайте бавно и увеличавайте темпото постепенно. Пет до десет минути дневно са достатъчни. Грешките са част от упражнението: точно когато ръцете „се объркат“, мозъкът работи най-усилено.

Години наред съм наблюдавала в работата си с деца как тези прости движения променят способността им да се съсредоточават. Този опит събрах в системата „Фитнес за ума“ – мозъчни гимнастики за малки и големи. Първата стъпка обаче не изисква нищо специално, освен готовност да се объркаш заедно с детето.

Автор: Николета Генова – предучилищен педагог, майка и автор на „Фитнес за ума“ – мозъчни гимнастики за малки и големи; съосновател на Издателство Вивабук – vivabook.eu

Източници

• Draganski, B. et al. (2004). Neuroplasticity: Changes in grey matter induced by training. Nature, 427.
• Boyke, J. et al. (2008). Training-induced brain structure changes in the elderly. Journal of Neuroscience, 28(28).
• Diamond, A. (2000). Close interrelation of motor development and cognitive development and of the cerebellum and prefrontal cortex. Child Development, 71(1).
• Grissmer, D. et al. (2010). Fine motor skills and early comprehension of the world: Two new school readiness indicators. Developmental Psychology, 46(5).
• Madigan, S. et al. (2019). Association between screen time and children’s performance on a developmental screening test. JAMA Pediatrics, 173(3).