Хиперактивно дете или просто енергично: признаци на СДВХ и какво помага у дома Leave a comment

Хиперактивно дете или просто енергично: разликата най-често е в това дали неспокойствието и разсеяността са постоянни, проявяват се на няколко места, например у дома и в градината, и реално пречат на детето в ежедневието. Много деца, особено под 5 години, са подвижни, импулсивни и бързо се разсейват, и това е част от нормалното развитие. Когато обаче тези прояви продължават повече от половин година, засилени са спрямо връстниците и създават трудности с ученето, приятелствата или безопасността, е добре да поговориш със специалист за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ).

Какво е СДВХ и с какво се различава от енергичността?

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е състояние на развитието, при което детето има постоянни трудности с вниманието, с контрола на импулсите или с двигателното неспокойствие, или с всички тези неща заедно. CDC описва три основни форми: с преобладаващо невнимание, с преобладаваща хиперактивност и импулсивност и комбинирана форма, при която двете групи признаци са еднакво изразени.

Енергичното дете също тича, говори много и трудно седи на едно място. Разликата е, че то може да се успокои, когато ситуацията го изисква, да довърши интересна за него задача и да играе с други деца, без постоянно да влиза в конфликти. При СДВХ трудностите не зависят толкова от желанието на детето. Те се появяват отново и отново, в различни ситуации, и започват да му пречат.

Важно е да не слагаме етикет твърде рано. NHS подчертава, че разсеяността, импулсивността и високата енергия могат да имат и други причини, като умора, тревожност или стрес. Едно дете, което спи малко, преживява преместване или раждането на братче, може временно да изглежда „хиперактивно“, без да има СДВХ.

Кои са признаците на хиперактивност и дефицит на вниманието?

CDC и NHS изброяват сходни признаци. Нито един от тях сам по себе си не означава СДВХ. Значение има колко често се проявяват, от колко време и доколко пречат на детето.

Признаци на невнимание

• Лесно се разсейва и трудно довършва задачи.
• Трудно слуша какво му се казва и трудно следва инструкции.
• Често забравя ежедневни неща или губи вещите си.
• Мечтае и „отплава“ много често, допуска грешки по невнимание.

Признаци на хиперактивност и импулсивност

• Постоянно се върти, барабани с ръце или крака.
• Става и обикаля, когато се очаква да седи.
• Говори много и шумно, прекъсва другите.
• Трудно изчаква реда си и трудно устоява на изкушения.
• Поема ненужни рискове, без да помисли.

Как изглежда това по възраст?

Поведението, което е нормално на 3 години, може да е повод за внимание на 8. Затова сравнявай детето с връстниците му, а не с по-големите братя и сестри или с представата си за „послушно дете“.

Възраст	Обичайно за възрастта	Повод да обсъдите със специалист
3–4 г.	Тича много, бързо сменя играчките, трудно чака, понякога удря или грабва, когато е ядосано	Не може да остане дори за кратко на едно занимание, което харесва; постоянно се излага на опасност въпреки обясненията; в градината го отделят често
5–6 г.	Задържа вниманието си 5–10 минути на занимание, понякога прекъсва, обича движението	Не довършва почти нищо, не може да следва инструкция от 2–3 стъпки, трудно играе с други деца заради импулсивност
7–10 г.	Понякога забравя, разсейва се при скучна задача, има нужда от почивки	Постоянни трудности в училище и вкъщи, които продължават месеци; губи нещата си всеки ден; учителите споделят същото, което виждаш ти

CDC посочва, че около 5 години много деца могат да задържат вниманието си 5 до 10 минути по време на занимание. Ако детето ти често се отказва след минута-две дори от неща, които обича, това е полезно наблюдение за разговора със специалист. Повече за концентрацията по възраст ще намериш в статията липса на концентрация при деца: причини и какво наистина помага.

Как се поставя диагноза СДВХ?

CDC подчертава, че няма един тест, който да покаже СДВХ. Оценката се прави от специалист, който разговаря с родителите, наблюдава детето и събира информация от детската градина или училището. У нас с това се занимават детски психиатри, детски невролози и клинични психолози, а първата стъпка може да е личният лекар.

Насоките на Американската академия по педиатрия се отнасят за деца от 4 до 18 години и посочват, че при по-малки деца диагнозата е трудна. За да се постави, симптомите трябва да продължават повече от 6 месеца и да се проявяват в две или повече среди, например у дома, в училище и с приятели, като създават реални трудности. Специалистът проверява и дали няма друго обяснение, например проблем със слуха, съня, речта или ученето.

Понякога трудностите с вниманието вървят заедно с други особености, като трудности с четенето или речта. Ако забелязваш и такива признаци, прочети и статиите за дислексията при децата и за това кога да заведем детето на логопед.

Какво помага у дома на енергичното и на хиперактивното дете?

Каквото и да е обяснението, едни и същи неща правят деня по-лесен и за детето, и за теб. Те не лекуват СДВХ и не заместват специалист, но създават среда, в която детето може да се справя по-добре.

1. Предвидим ритъм

Еднакво време за ставане, хранене, игра и сън намалява напрежението. Детето знае какво следва и не трябва постоянно да се пренастройва. Картинен график на хладилника помага особено на по-малките.

2. Много движение навън

Световната здравна организация препоръчва деца на 3–4 години да прекарват поне 180 минути на ден в различни физически дейности, от които поне 60 минути с умерена до висока интензивност. Енергичното дете има нужда да изразходва енергия, преди да се очаква от него да седи спокойно.

3. Кратки задачи и ясни инструкции

Давай по една инструкция наведнъж, с поглед в очите и на близко разстояние. „Обуй обувките“ работи по-добре от „Хайде, обличай се, че закъсняваме, и не забравяй шапката“. Голямата задача раздели на малки стъпки и отбелязвай всяка завършена.

4. Похвала за конкретното

„Изчака реда си, докато брат ти говореше“ казва на детето точно кое е било добре. Децата с много енергия често чуват повече забележки, отколкото похвали, и започват да вярват, че са „лоши“. Конкретната похвала обръща тази спирала.

5. Спокойни занимания с ясен край

Кратки задачи, които ангажират и двете ръце и очите, като лабиринти, пътечки и упражнения с двете ръце едновременно, дават на детето усещане за успех за 5–10 минути. Много родители и специалисти ги ползват като спокойна пауза между активните игри. За това какво представляват упражненията с двете ръце виж статията неврогимнастика за деца.

6. По-малко екран и достатъчно сън

СЗО препоръчва за деца на 3–4 години не повече от 1 час заседяване пред екран на ден, а по-малко е по-добре, както и 10–13 часа качествен сън. Умореното дете изглежда по-неспокойно и по-разсеяно, така че сънят е първото нещо, което си струва да провериш.

Какви чести грешки правим като родители?

Първата е да сравняваме детето с другите на глас: „Виж колко спокойно седи Мария.“ Това не учи на спокойствие, а на срам. Втората е да наказваме за нещо, което детето още не може да контролира. Ако то наистина не може да седи 20 минути, наказанието няма да научи тялото му на това, но кратките задачи с почивки ще помогнат.

Третата грешка е да чакаме „да порасне и да мине“, когато и градината, и ние виждаме постоянни трудности. Ранният разговор със специалист не означава, че детето ще получи етикет. Той означава, че ще разбереш какво му помага. Четвъртата е обратната: да търсим диагноза за всяко нормално детско поведение. Истината обикновено е по средата, а специалистът помага да я видиш.

Кога да потърсите специалист?

• Трудностите с вниманието, неспокойствието или импулсивността продължават повече от 6 месеца.
• Проявяват се и у дома, и в градината или училището, а учителите споделят подобни наблюдения.
• Детето често се излага на опасност, например тича към улицата въпреки обясненията.
• Трудно създава и задържа приятелства заради импулсивно поведение.
• Има упорити трудности с ученето, речта или съня.
• Самото дете казва, че се чувства „лошо“ или „глупаво“, или ти вече нямаш сили и идеи.

Започни с личния лекар, който може да те насочи към детски психиатър, невролог или психолог. Запиши си конкретни примери: кога, къде, колко често. Помоли учителката за кратко писмено наблюдение. Тази информация прави оценката по-точна.

CDC посочва, че за деца под 6 години AAP препоръчва като първа стъпка обучение на родителите в техники за управление на поведението, преди да се обмислят лекарства. Това е добра новина: много от най-полезните неща се случват у дома, с теб.

Какви занимания у дома да опитаме?

За спокойните паузи между активните игри подхождат кратки задачи с ясен край. Електронният наръчник „14-дневен план за концентрация и внимание“ дава готов план с кратки ежедневни занимания. „Методът Зиг-Заг“ е книжка с упражнения за двете ръце за деца от около 3 години, а „Умни Пътечки“ предлага пътечки за проследяване, които много деца харесват като тиха задача. Тези книжки са занимания, а не лечение.

Често задавани въпроси

От каква възраст може да се постави диагноза СДВХ?

Насоките на AAP са за деца от 4 до 18 години и посочват, че под 4 години диагнозата е трудна. При малките деца специалистите са особено внимателни, защото високата енергия и импулсивността са част от нормалното развитие.

Хиперактивно дете означава ли непременно СДВХ?

Не. Много деца са енергични и подвижни, без да имат СДВХ. Неспокойствието може да се дължи и на умора, недоспиване, тревожност, промени в семейството или просто на темперамента.

Има ли тест за дефицит на вниманието?

Няма единичен тест. Специалистът събира информация от родителите, учителите и от собственото си наблюдение. Онлайн тестовете могат да подскажат въпроси, но не поставят диагноза.

Помагат ли неврогимнастиките при СДВХ?

Неврогимнастиките са занимания с двете ръце, които много родители и специалисти ползват за внимание и координация. Те не лекуват СДВХ и не заместват оценка и подкрепа от специалист.

Как да говоря с учителката?

Попитай кога и при какви задачи детето се справя добре и кога му е трудно. Споделете какво работи у дома и в градината и се договорете за едни и същи прости правила. Общият подход е по-ефективен от отделните усилия.

Тази статия е с информационна цел и не замества консултация с лекар, детски психиатър, психолог или друг специалист. Описаните занимания и книжки не са лечение и не диагностицират СДВХ.

Източници

• CDC: Symptoms of ADHD
• CDC: Treatment of ADHD
• NHS: ADHD symptoms
• HealthyChildren.org (AAP): Diagnosing ADHD in Children
• CDC: Important Milestones by 5 Years
• WHO: To grow up healthy, children need to sit less and play more

Автор: Николета Генова, предучилищен педагог, Монтесори преподавател и автор на поредицата неврогимнастики на Vivabook.